Агрокоментар: Българските храни и търговските вериги
Производителите на оранжерийни зеленчуци предлагат среща с големите търговски вериги
Отношенията между големите търговски вериги и производителите на първични и преработени земеделски продукти винаги са били специални. Какво им е специалното? Пазарни отношения, нищо повече, нали? Но не е точно така. Търговските вериги в Общността общо взето имат едни и същи, може да се каже, трайни проблеми с производителите. Между търговец с голяма пазарна сила, обиращ печалбата, с диктат върху хранителната верига. Или както потърпевшите отдавна боравят със станалото вече клише – те ни извиват ръцете. Тази ситуация периодично налага срещи между представители на агробизнеса и големите търговски вериги. Да преговарят. Медиатор много често става земеделското министерство. Особено когато цените на храните хвърчат нелогично нагоре. Всъщност това са едни срещи на добра воля, от които нищо не произтича. Червена точка печелят все пак от агроведомството – проявяват загриженост, съпричастност към земеделци, животновъди и преработватели. Повод отново да говорим за това стана едно искане на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция от МЗХ, да организира една подобна среща с техни представители и ръководствата на големите търговски вериги. Т.е. от Сдружението за модерна търговия. Защо възниква тази инициатива? Защото и да им извиват ръцете големите търговски вериги на стопаните, търговските вериги си остават най-желан, най-сигурен партньор за продажба на продукцията. Какво искат да се обсъди на тази среща оранжерийните производители? Защо? Познати проблеми, които най-общо се свеждат до това: на какви условия трябва да отговорят производителите, за да имат по-голям и сигурен достъп до щандовете на големите търговци. И доста доброто всъщност предложение- набелязаните недостатъци по хранителната верига да послужат за ориентир на управляващото ведомство – какви политики да се прилагат, за да стига по-голяма част от българската продукция до хипермаркетите. Всъщност това никак не е лошо, даже е съвсем в унисон с растящия интерес на българина към българските земеделски стоки. Не даже заради някакъв пазарен патриотизъм. А заради грижата за здравето- знае се, че продуктите от ЕС подлежат на строг контрол за остатъчни препарати. Дали обаче зеленчукопроизводителите наистина не знаят на какви условия трябва да отговаря тяхната продукция, за да влезе в търговските вериги? До каква степен невъзможността да се отговори на исканите стандарти е липсата на държавна политика? Въпроси и отговори: предлагат ли нашенските производители на зеленчуци големи, сортово еднородни партиди? Не! Защо? Защото не обичали да се сдружават. Имат ли те възможност да ги предлагат в подходящ търговски вид-опаковка, етикети с нужната информация? Не! Могат ли да поддържат постоянно качество? Едва ли ! Иначе кой иска да сложи на трапезата си на зелено обрани плодове и зеленчуци, транспортирани от стотици километри? Понякога се дават примери как в друга европейска страна търговските вериги определяли процент от местна продукция, която да се продава от тях. Но дали българският земеделец ще достигне тези проценти? И тогава какво да прави търговската верига? Внася отвън, естествено-една година и после отказва договори. Държавната политика – дали тя не предоставя възможност за улеснен достъп до търговските вериги? Субсидират се групите и организациите на производители. Да, вероятно има недостатъци. От Плана за възстановяване ще се отделят 15 млн. лв. за седем тържища, с пакетажни машини, хранилища за съхранение, лаборатории. Ще се отворят ли тогава по-широко вратите на големите търговски вериги за българските производители на зеленчуци? На колене пред търговците? Но те на сълзи не вярват. Това е!
