Агрокоментар: Екологичен натиск и конкурентоспособност
Предстоят ли конфликти при стратегическия диалог
Постигнат е консенсус между земеделци, животновъди, неправителствени организации, учени, еколози, общественост и въобще между всички участници в агрохранителната верига. Това е отбелязано като особено постижение при изготвяне на Доклада за бъдещето на европейското селско стопанство, поръчан и предоставен на председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен. Доста стряскащо твърдение, като се има предвид, че м.г. европейските фермери упорито протестираха против икономическите последствия от екологичния натиск-Зелената сделка, против неконтролирания внос на продукция от трети страни, цените на енергийните източници и в крайна сметка, заради намалената печалба от техния бизнес. Обявеният консенсус за препоръките , свързани с бъдещата ОСП предизвиква недоумение. Разбира се, че един от големите конфликти – между агробизнеса и екологичните амбиции, категорично казано-не може и няма лесно да се трансформира в консенсус. Да вземем например, зърнопроизводството. Сектор стабилен, печеливш, с голям принос за формиране на Държавния бюджет. Обаче: цели 26 % от анкетирани семейни фермери у нас, биха прекратили дейността си. Цифрата е твърде сериозна и налага анализ – защо? Накратко: заради екологичния натиск, който ги затруднява административно и топи печалбите им. Да, поемането на екологични ангажименти е доброволно. Но каква е ползата за опазване на околната среда, ако голяма част от фермерите се откажат от субсидиите за позеленяване? Тези и други подводни камъни проличават в една анкета, направена и оповестена от изп. директор на НАЗ, Наталия Шукадарова. След втората година от прилагане на новите еко-изисквания за получаване на т.н. базово плащане на площ, ЕК заложи – да се направи анализ. България поиска от ЕК и получи разрешение за промени в някои от правилата за ДЗЕС . Но други пречки, сериозни, тегнат над растениевъдите. А животновъдите? Те, отдавна, преди излизане на Доклада за бъдещето на европейското селско стопанство, са анатемосани като едни от основните замърсители на околната среда-допринасяли за цели 18% от парниковите газове. Затова европеецът трябвало да промени своята диета – като мине на растителни протеини, а поголовието да се намали. И стигаме до острия конфликт- между индустриалните, големи ферми и екологичните организации. Лобитата ще се хванат за гушите, това е ясно. На всичкото отгоре, както от Копа и Коджека съобщиха за свое макар и частично изследване: ако все пак ЕС постигне заложената цел за драстично намаление на парниковите емисии, то тези емисии ще се увеличат с пъти в трети страни, които ще увеличат производството на животински храни. Логично последствие, чисто пазарно- така ще се компенсира недостигът на месо в рамките на ЕС. При това ЕК упорито мълчи- ще въведе ли защитния механизъм- внос от трети страни, само ако се спазват европейските стандарти за производство. Сега, при липсата на такъв механизъм, фермерите от Общността добре усещат пазарната несправедливост. Натоварени и с екологични изисквания, те губят своята конкурентоспособност. ЕК се втурна към Зеления пакт . Копа и Коджека, най-голямата европейска фермерска организация продължава да настоява: най- после, макар и със закъснение, да се направи оценка на въздействието – как да се изпълнят наистина твърде амбициозните цели, залегнали в стратегиите „От фермата до трапезата“ и за „Биоразнообразието“. Иначе Зеленият пакт ще бъде опасна икономическа авантюра.
