Агрокоментар: МЕРКОСУР – заплаха за европейския фермер?
Европейските фермери са нащрек
Търговският пакт МЕРКОСУР – междудържавно обединение на Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Венецуела, както и някои асоциирани членове, е новият повод за протести на европейските фермери. Наскоро в Брюксел ще видим недоволни белгийски земеделци. Българските фермери също не приемат един несправедлив търговски договор, който е в разрез с христоматийни правила за равнопоставеност на пазарните играчи. Копа и Коджека, най-голямата европейска фермерска организация, също твърдо отхвърлят това споразумение. Защо? Причината е простичка, логично обоснована- рисково за земеделските пазари ще бъде присъствието на земеделска продукция и храни от Латиноамериканските страни. Аргументът е познат, изхабен от повтаряне, но нечут и до ден днешен – не може на един пазар конкурентите да работят по различни стандарти. Едните, на Общността – стегнати в обръч от зелени изисквания, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните. И от другата страна на Атлантика- месо, което е от животни, тъпкани с антибиотици, например. И без грижа за околната среда. Защо е това брожение точно сега, след като този търговски пакт е замислен още през 2019 г. ? Да се излезе от боксуването, това се опитва да направи Урсула фон дер Лайен. И то с определено недемократични трикове, според фермерите. Още този месец, по време на срещата на Г-20 в Рио де Жанейро. Това се твърди от заклетите врагове на Меркосур- френските фермери. Земеделските синдикати там са нащрек и чакат стартовия сигнал за протести. Със сигурност ще ги има. Защото мълчаливо, без дебат, да се предприема такъв грандиозен наистина търговски пакт, е в разрез с брюкселското говорене – диалог, диалог, диалог! На Макрон също не му е до Меркосур – Франция се затруднява да върже Държавния си бюджет за 2025 г. Меркосур може да прелее чашата и сегашното правителство да се гътне. Други дочути еквилибристики от коридорите на брюкселското чиновничество са доста тревожни наистина, за едно демократично общество. Франция търси трескаво страни – поддръжници за отлагане на подписване на търговския пакт. 35% от населението на ЕС трябва да са опонентите, за да имат блокиращо право. Ще се присъедини ли силната земеделска страна Полша? Австрия, Унгария и Ирландия също се очаква да подкрепят Макрон. Обаче Германия, Испания и Италия нямат нищо против този мащабен търговски договор. Явно се разчита на експорт на техника, машини, автомобили, т.е. отварят се големи пазари за всичко друго, но не и за земеделска продукция. Как се противопоставяла Фон дер Лайен на анти – Меркосур? И защо ако е истина, липсва прозрачност? Какъв брилянтен трик! Сега, през ноември, да се подпише договор с Латиноамериканските страни, само за част от стоките. Кои са те? Или просто да се отпуши този зациклил пакт? И още предположения. Как за да се заобиколи гласуването Меркосур от всяка държава-членка? Това да станело „за ЕС“, каквото и да означава това. Подразбира се – решението да се вземе от ЕП, а не от държавите-членки. Пък който иска, да търси поддръжници от страните, за да се осигурят 35 % граждани на ЕС, отхвърлящи пакта. Дори тези финтове да се осветлят, ясно е, ще има политически негативи от натиска на фон дер Лайен. Ще се напомпа започналият евроскептицизъм. Ще превърне гръмките клетви за диалогичност в лицемерие. Макрон и Франция, както се заявява, не са против свободната търговия. Но има едно простичко, пазарно изискване – както за Украйна, така и за МЕРКОСУР – да се спазва огледалния принцип – конкурираме се, ако всички спазваме едни и същи стандарти в селското стопанство. При нарушения, договорът се анулира.
