Агрокоментар: Чумата по овце и кози – крамоли извън законите
Чумата по дребни преживни животни – защо пламнаха крамоли
Не е работа на журналистите да вземат страна в спора- има, или няма чума по дребните преживни животни. Този дебат трябва да се ограничи между експерти. Защото ,както казва председателят на НОКА, хора, които дори куче нямат в двора си, имат самочувствието да си навират носа в споровете. Но пък журналистите питат, и ако въпросите им са сериозни, трябва да се ограничат до някои важни страни във вече течащия скандал. Ясно е, че фермерите – овцевъди с животни ,чиито стада трябвало да се унищожат и ветеринарните власти, са на нож. Ставало въпрос за натрупано недоверие към институциите, твърдят аграрни експерти. А защо няма доверие? Въпрос с повишена трудност? Едва ли. Само някои примери: ведомствата – години наред стресират земеделците с промени на правила за кандидатстване по европейски програми в крачка, както се казва. Те бавят разглеждането на подадените проекти. А лихвите по кредитите текат, ли текат. А обезщетенията при бедствия? След колко време се изплащат? БАБХ има репутацията на инкубатор за нарушения при обществените поръчки, забавяне вноса на ваксини.. и т.н. Общо взето става дума не за административни тежести, както се казва, а за административен терор в някои случаи. Да си спомним скандалите около чумата по дребни преживни животни преди 6 години. Сценарият се повтаря. Защо? Има ли пропуски в Закона за ветеринарно-медицинската дейност? При какви обстоятелства ветеринарите имат право да влязат в частния имот? И какви наказания се предвиждат за фермера, който оказва съпротива? По линия на българските и европейските правила трябва да тече тежкия, даже съдбовен проблем за животновъдите. Добре, който няма куче дори, да не се бърка в сюжета. Обаче всеки може да попита- кой в това противопоставяне действа извън законовата рамка. И още – дали овцевъдите и козевъдите са обучени, информирани – като се започне от симптомите на заболяванията, и се стигне до законодателството. Чака се отговор и от прокуратурата – кой си е превишил правата или не е спазил служебните си задължения? Има ли вина в частно практикуващите ветеринари, които са лекували болните животни, с ясното съзнание, че това вероятно е чума при дребните преживни. А тази болест не се лекува, няма и ваксина. Да продължим: има регламентиран европейски протокол, по който се действа в случай на епидемии и влошена епизоотична картина. Знае ли се от животновъдите, че ако болестта не се ограничи навреме, ще следва забрана за износ на млечни продукти не само от зоната на огнището, а ще се разпростре като забрана за цялата страна. Какви ще бъдат икономическите измерения? Изключително тревожен е фактът, че някои партии бързат да извлекат дивиденти от трагедията на животновъдите. Тикат фитили, галят животинки, трият сълзите на горките хора. Телевизиите показват на електората „извергите“ от службите, които влизат във фермата. Наистина цинична гавра с нещастието на пострадалите. И в качеството си на какви влизат във фермата и така пренасят евентуалната зараза. Какво казва законът по този въпрос? Усилията на фермерите , макар и в драматичен период за техния поминък, трябва да съдействат на властите. Диалогът трябва да стъпи върху научни аргументи. Законите – български и европейски, не могат да се заобиколят. Не могат да се винят ветеринарите, че влизали „като барети“ в стопанствата. Те вършат вменената им от закона работа. Само че съответните институции не им осигуряват необходимото спокойствие.











