Агрокоментар: Селянин такъв!
Като се изчерпят сериозните аргументи в един спор, често се хвърля обидата „Селянин, такъв!”
Селянин, такъв! – често хвърчи обидата. Чува се даже от политици- че еди-коя си партия била на селяните. Родните политици успяха да нахъсят – за кой ли път, хората, че тези, алчните земеделци едва ли не свили парите, предвидени в проекто-бюджета на страна за репродуктивното здраве. И на Пипмпирев за експедицията, но после го пощадили и т.н. И ти става болно – как така, защо земеделците станаха изкупителната жертва на управленската немощ? Тикнаха фитилите политиците и… ето, те ни лук яли, ни лук мирисали, разиграват на търг тази клета държава. Ама всъщност ясно, никой не ще всъщност да управлява. Зер негативи ще натрупа. И като отвориха едни усти даже актьори, да порицават алчните земеделци, дето пари за щетите от войната в Украйна искали. На същите тези аристократи ще река – в България аристокрация няма. Никой не е израсъл в наследявания стотици години замък на дедите им. Да пребъркат таваните си много софиянци, на пъпа на града, които живеят. Като нищо ще открият някой друг цървул. В тези празнични дни ще насядаме на трапезата. Тя, за българина олицетворява духовното извисяване, което християнските празници носят. Та сядаме на масата – кое не е излязло от ръцете на селянина? По-модерно казано – на агробизнесмена? Погачата ? Ракийката и салатката? Винцето, суджука, месото, сиренето, кое? Защо вместо благодарност, тези селяни, както ги наричат, получават обругаване? Гражданите плетат крака ако едно право хоро, подпийнали непременно, тропат по сватби. В нашите селски читалища непременно има танцови състави на деца, хор на възрастните – да се чуди човек откъде текстовете, музиката. Иначе виладжиите на пропускат да си купят домашни яйца, пасли тревица, на воля. Ако се докопат до някоя истинска кокошка или пуйка – ето това вече е в десетката! И защо взеха да са изнасят по селата да живеят? Било чисто – въздух, природата. Ама ако селяните поискат европейски пари заради опазване на природата, чистота на водата, намаляване на използваните препарати, изведнъж стават ония, алчните селяни. И хич не им идва на ум, че тези благини – чиста природа, опазване на птиците, чиста храна, намаляват техните доходи. И Европа е длъжна да компенсира това. Но често пропуска това. Вярно, глобализацията създава безродници, за които „бащина стряха“ е старомоден сантимент. Младите – няма как, станаха номади, следват пътя на парите по света. Не може да се спре това, духът излезе от бутилката. Но защо повечето – които за щастие, се връщат у нас, отсядат на село? Дори със земеделие и животновъдство се захващат? И го правят добре! Защото са наясно. Днес лопатата и ралото отидоха в музеите. Сега земеделските машини са компютри, трябва ти образование и четене. Мнозина от младите „селяни“, както ги наричат, владеят чужди езици, завършили са престижни европейски и български университети. Интелектът им е далеч по-голям от този на народните ни избраници. Чиято реч много често е като кадаиф, както казва един наш писател-къде започва и къде свършва изречението, не е ясно. И са специалисти по всичко. Гледаш, в парламентарната земеделска комисия се мъдрят едни експерти, ум да ти зайде. Как няма още в първата си публична изява новият еврокомисар по земеделие, да не заговори за психическото здраве на земеделеца. Чийто труд, по брюкселски казано, осигурява продоволствената сигурност на Общността! Селянин такъв? Аз пък завършвам с думите на Дончо Цончев, който едни ден заспивайки, разказва: “ И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата„!
