Агрокоментар: ЕС- длъжник на фермерите
ЕС- защо е длъжник на фермери и преработватели? Политическите решения често ли се разминават с икономическата логика?
Явно, че политическите клишета ,хвърляни често от ЕС, са прах в очите на европейския фермер: как земеделието ще стане стратегически отрасъл за Общността, как доходите трябва да достигнат средните за Европа, как ще се защитава земеделското производство от вноса на продукти от трети страни, как ще се преразгледа Зелената сделка, да не говорим за очакваното от години намаление на административната тежест и т.н. Поне на този етап обещанията наистина изглеждат като „прах в очите“ на европейския фермер, който вече не вярва и продължава да протестира, макар и не така интензивно. Полша пое щафетата на ротационното председателство на Съвета на ЕС. Доналд Туск – министър председателят, определи поемането на председателството в едно „специално време“ и че „Европа трябва да каже на висок глас ,че е време за пълно пробуждане“, цитирам. Земеделието ? Засега евентуалните промени се ограничават с обявения „официален плод“, ябълката – националната гордост на Полша, плод, който ще се раздава по време на всяко заседание на Съвета на ЕС. Добра промоция, нали страната му е първа на Стария континент, в класацията за производство на ябълки и четвърта в световен мащаб. По-интересно е как ще изглежда „пълното пробуждане“ в земеделските политики. И от Унгария – опърничавото дете на ЕС – предишната страна председателстваща Съвета, се очакваха някакви промени, но… нищо! Европа да мисли на полски, заяви амбицията си Туск. Дали обаче ще последва примера на бившия еврокомисар по земеделие – поляка Войчеховски? Спомняме се за кръстосания политически обстрел, в който той попадна. Защити протестиращите срещу украинския внос земеделци в страната си, и отнесе гнева на ЕК – той влязъл в конфликт на интереси- защитава Полша, като става предател на европейската политика – безмитен внос на земеделска продукция от трети страни. Тогава, обаче, предстояха избори в Полша. Та, ще има ли пълно пробуждане в концепцията за европейското земеделие? Донякъде отговорът ще търсим в очаквания през януари доклад на новия еврокомисар за бъдещето на европейското земеделие. Зелената сделка – която се определя като твърде амбициозна цел, продължава да тегна над европейските пазари. В непокорната Полша възстановиха прилагането на неоникотиноидите, за да си спасят реколтата от слънчоглед и царевица от вредители. Зелените мерки, които даже се субсидират, се поемат като ангажимент от по-малката част фермери. Докога с тази „аварийна спирачка“ за внос от Украйна, след като вече се деформира вътрешния пазар? Решение на парче. С „аварийна спирачка“ ли ще се защитават европейските фермери от вноса на земеделски продукти след сключения търговски договор МЕРКОСУР? Пак на парче? Ето това питат европейските фермери. Липсата на диалогичност между земеделците и европейския чиновник е очевидна. Това е причината за настойчивите фермерски протести в Европа. Политическите решения се разминават драстично с икономическата логика. Какъв е смисълът от екологичното европейско земеделие, след като има внос на стоки, произведени не екологично? Опазва ли се така планетата Земя? Внасят се ГМ продукти, но нали там, където са произведени, се нарушавало биоразнообразието, както се твърди? Не се ли знае, че производството на вредното палмово масло води до изсичане на огромни площи гори? Защо не се забрани употребата му в Европа? Добре казано от Туск: “на висок глас Европа да каже, че е време за пълно пробуждане!“ А след това признание?
