Агрокоментар: Бъдещето на земеделието – пълна трансформация
Бъдещето на селското стопанство – пълна трансформация чрез прилагане на новите технологии
Млад човек със смартфон в ръка, на полето. Много често агрожурналистите „илюстрират“, така да се каже, материалите си, свързани с бъдещето на селското стопанство по този начин. Съвсем не случайно. Дигитализация, IT технологии, изкуствен интелект, иновации, с такава терминология се описва фантастичната трансформация на селското стопанство в бъдещето. Впрочем началото е положено. Много от споменаваните технологии вече се прилагат. Прецизно земеделие, почвени карти и насочено третиране с препарати там, където е необходимо с определени дози, автономно движещи се машини- макар и все още рядко, като своеобразна атракция. Безорните технологии, копиращи един вид природата, също навлизат с бързи темпове у нас. А в САЩ те вече си имат дълга история, натрупан е богат опит. Кои са факторите, които предопределят голямата трансформация на селското стопанство, за да се посрещнат промените на бъдещето? Ето в цифри, онова, което вече мнозина знаят: през следващите 35 години населението на земята ще нарасне с около 2 млрд. души. Китайците вече не се задоволяват само с ориз. И не само те – т.н. средна класа също набъбва в световен мащаб, и влиза на пазарите с една висока покупателна способност. Плашещо ли е това , ще се справи ли човечеството ? Да! – е отговорът. Този процес дори по-изявен, се наблюдава от петдесетте години на миналия век. И не сме умрели от глад, нали? Защото навлизат все повече нови технологии и техника, които допринасят за висока ефективност. Както се казва, целта е да се произвежда повече, с по-малко. Трупат се обаче много въпроси – заболи нос в гасене на ежедневни пожари, дали фермерите се готвят за наложителните трансформации – икономически, технологични, социални… И този въпрос увисва не само над България. Дори в страни с далеч по-развито селско стопанство, се наблюдава остра диспропорция между търсенето на специалисти и предлагането – излизащи от университетите. У нас – дали се прави такъв анализ, и ако-да, какви мерки се предприемат? Само на практиката ли разчитат фермерите, за да постигнат огромната необходимост: в днешно време те да са икономисти, агрономи, животновъди, еколози и т.н. Да, съвременният фермер вече не е в трактора, камо ли с мотика в ръка. Той ръководи, администрира, менажира стопанството. А по-малките фермери? Те как са с науката? И дали те, или младите стартъпи да не се подпомагат повече? Да се подпомага едно поколение, израснало със смартфон в ръка, далеч по-склонно да прилага иновации, да има различен подход към пазарите – например онлайн търговия, следене и ориентиране в динамиката на световните тенденции? Забелязва се, че точно младите, са по-склонни да се адаптират и без хленч да преминават върху пазарни релси. Защото повечето съвременни европейски фермери бяха отглеждани под стъкления похлупак на евросубсидиите. Сега ЕК иска да промени правилата на играта – подпомагане срещу произведена продукция, на стопанство, не на декар. Трусът ще бъде голям! Все още в цяла Европа учените си чоплят някакви кабинетни проекти в областта на фундаменталните науки. Няма лошо! Но пак фермерите трябва да им подскажат – какво ги интересува, кои новости могат да са в полза на тяхната конкурентоспособност. Пренасочването на паричните потоци към селското стопанство трябва се актуализира с оглед на бъдещите предизвикателства.
