Агрокоментар: Нов фронт – митническата война
Ще прецака ли Тръмп Европа, Китай и Канада, като им обяви митническа война?
Войната на терен – между Украйна и Русия, прерасна в митническа война, на икономическия фронт. Доц. Косьо Стойчев прогнозира, че западното полукълбо, ще изпадне в стагфлация. Че според всички правила в учебниците, протекционизмът в крайна сметка убива конкуренцията , а от там и растежа на всички сектори, не е твърде успокояващ факт. Тръмп не се церемони. Под ножа попадат и селскостопански продукти и храни- внос от Китай, Мексико и Канада. За сега. Утре със сигурност можем да осъмнем с мита и за ЕС. Твърде интересен феномен, все още без анализ от страна на експертите: срина ли се мантрата, че американското земеделие е далеч по-конкурентоспособно от европейското, та се налага да се брани с мита? Разбира се, че борсите реагираха веднага. Чикагската – цените на зърното се сриват. Фючърсите – една сигурна форма за търговия, са в паника. Играчите на зърнените пазари се пренареждат. Русия изпреварва САЩ като най-голям доставчик на пшеница в света, а Бразилия- като най-голям износител на царевица, соя и памук. Търговският дефицит при земеделските стоки на САЩ е ударил небивалите 49 милиарда долара. Дали митническата война е временна мярка, наложена от американския президент, докато се постигне някакво ниво на стабилизация? Никой не знае. Дори самият Тръмп, когото чухме да казва – „че Зеленски е диктатор, аз ли съм го казал, не може да бъде!“. Години наред българските, а напоследък и европейските фермери, настояваха по време на протестите-искаме предвидимост! Ако до сега това е липсвало, заради недалновидни чиновнически решения, сега вече има и сериозни геополитически предпоставки за непредвидими сътресения на световните пазари- както за селскостопански продукти, така също и цялата индустрия. ЕС най-после лека-полека слиза от облаците. Селското стопанство наистина, а не само на думи – като политическо клише, ще стане стратегически отрасъл. Другото клише – хранителен суверенитет изисква бързи действия, за да се изпълни със съдържание. Идва информация от Брюксел – че зелените европейски въжделения, с които най-често се убива индустриализацията, остават на заден план. Учудва ли се някой, че т.н. Зелена сделка, в частта си за земеделие, се проваля, че резултатите са твърде жалки. И този експеримент, така замислен, се плаща от джоба на фермера? Сега, след махмурлука от зеленото опиянение, се взема друг курс от ЕС- на преден план излиза конкурентоспособността. Разбира се, че това решение е провокирано от търговската война, която Тръмп обяви на много страни, възнамерява да включи и най-големия световен пазар – този на ЕС. Късмет или не, митническата война започва в период, когато ЕК избистря новата ОСП. И тази политика задължително ще мине през новите реалности. Сключеният договор с МЕРКОСУР, гледан с подозрителност от европейските фермери, може да се окаже в техен плюс. Индийските пазари, както виждаме успешните дипломатически стъпки на Европа-също. Дали сериозното обмитяване на хранителни и всякакъв вид стоки, ще има сериозни последствия за САЩ, описани в учебниците – инфлация и повишаване на цените, не е наш проблем. Проблемът е друг – ЕС и всяка страна-членка, да елиминира вътрешните пречки бизнеса, пред неговата конкурентоспособност.
