История на храните: Върхът на сладоледа
Ледената война: Историята на сладоледа на клечка
Една легенда разказва, че историята на това сладкарско вълшебство започва в Калифорния през зимата на 1905 година. Една нощ 11-годишният Франк Еперсън излиза на верандата, за да изпие чаша сироп. Навън е хладно, а той бърза. Разбърква с клечка гъстата смес от захар и вода, но точно преди да отпие, майка му го вика вътре, за да не се простуди. Франк оставя чашата на перваза, а на следващата сутрин открива, че съдържанието й е замръзнало със стърчащата от него клечка.
Минават 18 години, преди Еперсън да си припомни своето случайно откритие. През 1923 година подава заявка за патент, но е изпреварен с няколко дни от сладкаря Хари Бърт, който подава своята молба на 9 октомври същата година. Малко по-късно Франк също получава патент за замразената сладка вода, която нарича “попсикъл” и рекламира като “напитка на клечка”. Два месеца след това основава компания за производство на новия продукт.
Изобретението на Хари Бърт обаче е различно. Той разработва замразена млечна маса, като доразвива идеята на учител от Айова, който година по-рано патентова “Пай ескимо” – сладолед във формата на правоъгълник, обвит в шоколад. Бърт просто добавя клечка, създавайки “Блокче за добро настроение”. Неговият рекламен девиз гласи, че това е “най-чистият и най-удобният начин да ядеш сладолед”. След смъртта му през 1926 година съпругата му Кора поема бизнеса, но скоро го продава на голяма хранителна компания.
По онова време стандартизацията на хранителните продукти все още е непозната. За да гарантира еднакво качество и вкус, Бърт патентова не само продукта, но и производствения процес и необходимите машини. Получава патенти за метода и оборудването, но не и за самия сладолед.
Въпреки това той претендира за авторство на всички форми замразени сладкиши и през юни 1925 година дава интервю за списание “The Ice Cream Review”, заявявайки, че неговите патенти изпреварват всички други. За да избегне спорове, той предупреждава: “Нашите лицензионни такси са малки, далеч по-малки от разноските по дело, което някой нарушител на патентите би загубил.”
Още същата година започват съдебни битки. Първата мишена на Бърт е основният му конкурент – Франк Еперсън и неговият попсикъл. Делото продължава месеци, докато през есента двете компании постигат извънсъдебно споразумение. Според него Еперсън получава лиценз да произвежда само сладолед от ароматизиран сироп или плодово сорбе, замразени на клечка. Бърт запазва всички останали права, включително върху млечния сладолед и замразения пудинг. Определени са и формите на продуктите: попсикълът трябва да е цилиндричен, а “блокчето за добро настроение” – правоъгълно.
Спорът обаче не приключва дотук. Еперсън интерпретира термина “сорбе”, който през 1925 година няма официална дефиниция, по свой начин и започва да произвежда сладолед от разредено мляко, наречен “млечен попсикъл”. Бърт подава нов иск, а през 1932 и 1933 година съдът отсъжда, че компанията на Еперсън е нарушила споразумението от 1925-та. Преди да се стигне до окончателна присъда, двете компании отново постигат извънсъдебно споразумение.
Иронията е, че днес всички тези съдебни битки и споразумения вече нямат значение – защото и двете компании са част от един и същ глобален концерн, който произвежда както попсикъл, така и “блокчето за добро настроение”.
Ако тази заплетена история ви е накарала да огладнеете, има лесно решение – отидете до най-близкия магазин и си купете един сладолед на клечка. Да ви е сладко!
