Агрокоментар: Индустриалният коноп – убитият бизнес
Индустриалният коноп – защо сме единствената страна на ЕС, където преработката му е забранена?
Индустриален коноп – не всички знаят нещо за това растение. Не знае явно дори Мая Манолова. Помни се нейното интервю – на нива, съвсем на видно място, с индустриален коноп. Там тя упрекна тогавашното правителство в липса на контрол над отглеждането на марихуана у нас. Да, обаче индустриалният коноп и тревата за пушене – марихуана или наричана още канабис, са растения от едно семейство. Даже трудно се различават от едно от друго. Обаче – в индустриалния коноп психоактивната съставка, която плаши родните законотворци е под 0,3%, докато в марихуаната тя е 20-30%! Индустриалният коноп – неговото отглеждане и преработка са разрешени във всички европейски страни. Ние сме по-католици от папата. Разрешително – да, можеш да отглеждаш тази култура. Но преработка – дума да не става! Защото може евентуално да се напушваш с индустриален коноп. Един вид, вържи попа, да е мирно селото. А попът, ако се придържаме към поговорката, си шета около училища, улици, интернет и продава на децата ни какви ли не синтетични и естествено растящи наркотици. В болниците се борят за живота им. Не се е чуло за дете, което бере душа, защото е посегнало към индустриален коноп. Тези жертви, иначе експерти по разни екстазита и други, хабер нямат от някакъв си коноп. Защо „индустриален“ коноп? И какво губи България от забраната за неговата преработка? Спорадично избухват спорове. Смело казано – между експерти и абсолютно невежи в това отношение народни представители. Вдигат ръка механично „против“. И червена точка за тяхната партия – те се грижат за нашето здраве. Леко просветление все пак настъпи преди време. Комисията по земеделие в НС гласува „за“ преработката на конопа. Все пък са по-навътре в материала. В пленарна зала, обаче – не, и не! Какви са икономическите загуби от тази забрана? Да припомним: всички части на растението Индустриален коноп се използват до едно, при преработката. Най-общо – от тази култура се добива фураж, толкова кризисно липсващ. Лекарства, козметика. Влакната се използват в текстилната промишленост. В строителството също. В автомобилната – също. Възобновяем енергиен източник е – преработва се в биоетанол, а материали от него – в изработката на мебели. Накратко. Около 2500 продукта. Появиха се запалени млади хора, които вярваха, че и у нас, освен в цяла Европа, законотворците ще изтрезнеят и ще разрешат преработката. Около 250 000 декара се засяха с тази култура. Един по един се отказаха. Износът се оказа нерентабилен – у нас отглежданите растения, според закона – трябва да отглеждат само сорт, със съдържание „на страшната наркотична съставка“ – до 0,2% , после великодушно бариера се вдигна до 0,3%. В конкурентните страни таванът е 1%, в сортове, по-продуктивни. Единственото преработвателно предприятие изнесе производството си в Румъния. После хлопна кепенци. Епитафията на тази култура е написана. Не се разкриха работни места, не излязохме на един отворен пазар, с все по-голямо търсене на продукти от индустриален коноп. Изгуби се една възможност за едно абсолютно екологично растение, с принос за устойчиво земеделие. То е в пъти по-малко водоемко от памука, лесно за отглеждане, с нисък въглероден отпечатък. Набедено растение, отглеждано още в древността. Набедено, казват. Но всъщност нарочено по съмнителни социални и здравни съображения. Само у нас. До кога?
