Покривните култури – природосъобразното решение за по-здрава почва и по-чист въздух

Последвайте добрия пример!

Знаете ли, че над 40% от територията на България – повече от 44 млн. декара – се използват за земеделие? Това прави сектора ключов фактор за влиянието върху околната среда, качеството на въздуха, водите, храните и биоразнообразието.

В зависимост от земеделските практики, ефектът може да бъде както негативен, така и изключително положителен. Един от начините да наклоним везните в полза на природата е чрез по-разумно, устойчиво земеделие и използването на покривни култури.

Проблемът с “голата” почва

При конвенционалните практики, в около 40% от времето през годината полетата са оставени необработени и без растителност. През лятото почвата се нагрява над 60°C, влагата се изпарява, а ерозията се засилва. Честите обработки, торене и пръскания с препарати допълнително изтощават почвения ресурс.

Оставянето на почвата без растителност е може би най-вредната земеделска практика. Живите растения и техните корени поддържат структурата на почвата, хранят я, разрохкват я и създават условия за живот на микробиома – скритият свят, който прави почвата плодородна.

Решението – покривни култури

Все повече фермери избират сами да засяват култури, които да защитят и обогатят почвата между две основни реколти. Наричаме ги покривни или междинни култури, защото покриват почвата през “празните” периоди.

Те не само предпазват от ерозия, но и:

• улавят въглероден диоксид и го складират в почвата
• произвеждат кислород
• увеличават съдържанието на хумус
• подобряват попивателната способност
• задържат остатъчни торове
• предотвратяват наводнения
• и имат още десетки ползи за земята и добивите

Знаете ли, че…

• Един декар покривни култури за година може да улови близо 1 тон CO₂
• Само 1% повече органична материя в почвата означава 20 000 литра задържана вода на декар

Кои са най-често използваните покривни култури?

Ръж, фий, ряпа, овес, елда, бакла, лен. Те могат да бъдат премахнати чрез измръзване, валяци или изпасване от животни – без химия, по естествен път. Използвани правилно, те обогатяват почвата с всички важни хранителни вещества – азот, фосфор, калий и други.

Пример от практиката

Един от най-вдъхновяващите примери в света е Гейб Браун от САЩ. През 1991 г. органичното вещество в неговите почви било едва 1.8%. Днес, благодарение на регенеративни практики, то надвишава 6%, а на места дори 8%. От 2008 г. той не използва изкуствени торове и пестициди, а добивите му са с 25% по-високи от средните за региона.

У нас все повече фермери вървят по същия път. Един от тях е Петьо Киров от Каварна. Преди 5 години той спира обработките и започва да използва покривни култури. Днес е намалил химичните препарати и торовете с над 50%.

Последвайте добрия пример!

Вече има и специално подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Това е вашият шанс да се включите в движението за по-здрави почви, по-чиста природа и по-устойчиво земеделие!