Агрокоментар: Агробизнесът в менгемето на геополитиката
Несигурност се задава за агробизнеса
Търговският директор в Белия дом, Наваро, е кретен, изказа мнение Мъск, доскорошен първи помощник на Тръмп. И добави, че харвардската му докторска степен по икономика е „нещо лошо, а не добро“, цитирам. Поводът е ясен – търговската война, която САЩ обяви на цял свят. Дори на остров, обитаван само от пингвини. Лидерите на много страни се втурнаха към Вашингтон да предоговорят евентуално наложените им зашеметяващи мита. Президентът на САЩ, импулсивен, с характерния си цветист изказ, ги попари: целуват ми задника, само и само да се сключи сделка, но аз, по дяволите, зная какво правя. Ако до часове назад вносните мита за стоки от Китай бяха 84%, събудихме се с друго хрумване-отмъщение, стават 124% ! После осъмнахме с решението на Тръмп – да се отложи за три месеца влизането на митническите тарифи за някои страни. Настъпи суматоха на световните пазари. Как тази ситуация ще удари продоволствената сигурност на ЕС? Как ще засегна хранителната верига на всяка страна-членка на ЕС? Ако се вникне в мненията на анализатори, трудно ще се открият категорични прогнози. Цифрите са си цифри, статистиката за вноса и износа на селскостопански продукти от Общността не помагат кой знае колко. Добре – ЕС отчита положителен търговски баланс за селскостопански продукти през м.г., според доклад на ЕК. Тук има обаче уловка- цитираните суми в евро до голяма степен отразяват и поскъпването на много стоки, а не само количествата, които се изнасят. Най-големите вносители на европейски храни и първични земеделски продукти са подредени така – на първо място Обединеното кралство, следват САЩ и Китай. На пръв поглед България няма кой знае колко оживена търговия със Северна Америка. Това не е напълно успокояващ факт. Защото сме част от глобалните, световните пазари, които вече се изнервиха. Българинът може да мине без американско уиски. Но европейските износители на вино и винени продукти в САЩ, има защо да се тревожат от големите вносни мита. Европейският фермер трябва да се готви, за да може добре да диагностицира сигналите на пазарите и да подбира изгодните моменти за търговия, които вероятно ще бъдат краткотрайни. Търговските потоци предстои да се пренасочат – както ЕС вече подсказва с действията си – ориентиране към нови пазари- МЕРКОСУР, Мексико, Индия , трети страни. Глобалната икономика, за която прогнозите на анализаторите рисуват дори черни картини, явно, години наред, ще бъде подчинена на геополитическите сериозни трусове. Едва оцелял от Ковид-пандемията, светът премина на военни релси, един вид. Путин държи картите, както Тръмп обича да се изразява. Да му се отнемат някои козове, цената е голяма. Да се наложат по-високи мита за вносните торове, това означава поскъпване на тези продукти за фермерите, съответно за нас, потребителите. Ние в крайна сметка ще платим военното омаломощаване на Русия. От друга страна, ако не се намали вносът на евтините минерални торове от тази страна, както вече има реални последици – европейските заводи за торове рухват, дори затварят производствата си. Какъв хранителен суверенитет тогава за Европа? Новата ОСП е изпъстрена с много неизвестни в контекста на войната в Украйна и нейното членство в ЕС, на пощурялото наддаване в спиралата на митата в тази търговска война. Несигурност – как ще се стовари върху агробизнеса? Икономика в менгемето на геополитиката. Това е !
