Агрокоментар: Великден
За духовното преосмисляне на големия християнски празник Великден. Да се обърнем към него!
Христос воскресе! Воистина воскресе! – си разменят поздрави вярващи, атеисти и агностици. Защото за този най-голям християнски празник всеки носи в разум и в душа множество въпроси около библейската притча. Българинът не бил особено вярващ, твърдят социолозите. „Бог високо, цар далеко!“, „Помогни си сам, за да ти помогне и господ!“ Откакто свят светува, човекът е орисан на тежък труд, а за да си осигурят насъщния, за мнозина е тегоба. И все пак – нека помислим. Христовото разпятие, от чисто ценностна отправна точка, не вълнува ли всеки? Защо Пилат Понтийски-управител на Юдея, жесток сатрап, се стъписва пред делото на Сина Божи, когато трябва да подпише смъртната му присъда? Той дори дълбоко е убеден, че Христос няма грехове, неговата съпруга го моли да го помилва, но Пилат пита народа – кой да отиде на кръста- Христос или разбойника, по този начин „си измива ръцете“? Но съвестта му остава да тъне в гърч. Дали всеки от нас не носи частица от същността на Пилат? Не споменаваме ли често Тома Неверни – с ръка искал да пипне пироните на разпнатия Христос? Така че моралните ценности описани във вечната книга – библията, докосват особено осезаемо този християнски празник – Великден! В смутни, размирни времена, не се ли връщаме към метафората, да я наречем, за „разпрания,“ Исус, който поема изкуплението за греховете човешки? Но следва надеждата, възкресение на третия ден след това, победа над смъртта? И вечен живот – чрез преклонението, което носим векове наред, така ще бъде и с бъдните поколения християни. На Великден, този светъл празник, редим традиционната трапеза – боядисани яйца, ритуалния козунак, агнешкото. Не е толкова важен спорът – езически ритуал ли е боядисването на яйца, само червени ли трябва да бъдат – т.е. символът на капките Христови кръв. Важното е, че децата ще чакат с радост на челцата да им нарисуват кръстния знак – от първото боядисано червено яйце, да натрият бузките им с червено. Радост, близост – откъсваме се от забързания живот. В него няма време за размисъл за доброто и злото. Благодарността ни към големите българи, заплатили с живота си българския род и език, все пак е жива. Деца и възрастни почитат годишнини от техния смъртен подвиг, от тяхното рождение. На Великден, малко така, със съвременни корекции – комерсиални, ще присъстват шоколадовите зайчета, немските щолени. Някои от бабите на село с гордост ще се хвалят, че са донесени от внуците им – гурбетчии, и че „траят“ по 6 месеца. Ама пък тяхното тесто не се точи „на конци“, като замесените от тях. Ще има много кич – но от сърце! Със сигурност обаче, сърцата ще бъдат стоплени от дълго чакани срещи с близки и роднини. Християнският свят притихва в празничния свят. След страстната седмица – седмицата на съпричастието ни към мъките Христови и най-тъжния ден за християнския свят – разпването на кръста, започва Светлата седмица. Възкресението носи безсмъртието, опрощение за греховете. Поне за малко освен обилните трапези, се завръщаме – кой повече, кой по-малко, към вечните благородни ценности. Излизаме от ламтенето за много пари, за власт на ближния и подчинения, крамоли. Вдигаме поглед към пролетта – новото начало на възкръсващата природа. Светлата седмица е пред нас. Да се порадваме на тази благодат, на приятното духовното преживяване!
