ПОЧВИ: Деградацията води до ръст на миграцията 

Прогнозите сочат, че до 2050-та до 95 процента от земната повърхност могат да са деградирали, ако настоящите тенденции продължат

До края на века световната миграция ще се удвои, като основен двигател на тази тенденция са разрушителните и взаимосвързани кризи: деградацията на почвите, климатичните промени и несигурността по отношение на храните. Това се предвижда в нов доклад на движението “Спасете почвата”. 

 Документът обединява данни от водещи международни институции като Световната банка и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването и отправя сериозно предупреждение за бъдещото изселване на хора – фактор, който допринася за глобална нестабилност и миграционен натиск, включително и в България. 

Докладът подчертава, че макар климатичните промени да са основен катализатор, деградацията на почвите действа като критичен, но често пренебрегван катализатор на заплахата. Тя намалява способността на земята да устоява на климатични сътресения като суши и наводнения, рязко понижава селскостопанската продуктивност и засилва хранителната несигурност в крайна сметка принуждавайки милиони да напуснат домовете си. 

Според прогнозите на Световната банка, разгледани в доклада, до 2050 година влошаването на климата и състоянието на земята може да принуди до 216 милиона души към вътрешна миграция. Това вътрешно изселване вероятно ще доведе до допълнителен натиск върху международната миграция. 

Прогнозите сочат, че до 2050-та до 95 процента от земната повърхност могат да са деградирали, ако настоящите тенденции продължат. Например, в Субсахарска Африка деградацията на почвите може да намали реколтата с до 22 на сто, като е възможно до 2050 година добивите на царевица в някои райони да спаднат с 50 процента. 

Докладът посочва и значителни въздействия върху Европа – при сценарии с високи емисии около 15 на сто от континента могат да преминат към по-сух климатичен клас, което ще засили процесите на засушаване и ще окаже влияние върху производството на храни. 

В България деградацията на околната среда, включително на почвите, има директен ефект върху земеделието. Очаква се климатичните промени значително да намалят потенциала за добив на царевица за зърно в страната, като според някои сценарии загубите може да достигнат до 80 на сто – заплаха с големи последици за продоволствената сигурност.