Агрокоментар: Млечни кооперативи – гиганти
Роят се млечните кооперативи – гиганти. Пренаписват ли те пазарните правила на играта?
Появи се гигантът, най-големият млечен кооператив в ЕС. Сливането на Arla foods с ДМК, ще гарантира добри цени за своите собственици, стабилна доставка на мляко и финансови възможности за инвестиции, се съобщава. Фактът стана реалност през тази пролет. Обединението събира 12 хиляди фермера, а годишният му оборот ще достигне 19 млрд. евро. Arla foods e собственост на 7600 фермера от Дания, Швеция, Великобритания, Германия ,Белгия, Люксембург и Нидерландия. И е най-големия производител на органични млечни продукти. За ДМК работят около 6500 души , с различни локации, около 20 на брой. Приходите му за година са около 9 млрд. евро. Какво означава това? Защо тези големи кооперативи, транснационални, се сливат на всичкото отгоре? Представете си, донякъде поради проблеми, които притискат и българските млечни фермери. Намаляващи количества сурово мляко в европейски мащаб, ниски и нестабилни изкупни цени. По долината на По, например, италианските търговци често свалят изкупната цена под себестойността на млякото. Фалитите и там стават неизбежни. Не случайно европейските фермери изказват недоволство от пакетите с мерки на ЕК, с които се защитават пазарните позиции на млекопроизводителите. Затова се появи искането от група протестиращи пред ЕК – със закон да се забрани изкупуването на селскостопански продукти, на цена, под тяхната себестойност. Това предложение дори се обмисля. Но без да става ясно как се определя себестойността, тъй като тя е различна в различните стопанства. И как в една пазарна среда може да се впише забрана на сделки. От години нашите политици, както и брюкселските, обещават мерки за подобряване пазарната сила на фермерите, правят се анализи къде се разтваря ножицата на маржа по веригата, но резултати никакви. До сега съществуващите големи кооперативи в Европа, безспорно предпазват собствениците си от пазарните сътресения в този сектор. Те не са оставени на правния произвол у нас – забавени плащания на доставената суровина, отказ дори да я купуват, едностранен диктат на изкупните цени, по всяко време. Ясно е, че млечните фермери от западноевропейските страни отказват да бъдат жертви на пазара, не вярват в обещанията за „справедливи цени“, които Брюксел им обещава. И прибегнаха до модел, отдавна познат в други индустрии – сливане на фирми, и то големи, утвърдени имена на световната бизнес – сцена. Пазарната мощ на гигантите е гарантирана. Тяхното технологично развитие – също. Разбира се, гръб им слагат и съответните държави – кооперативите например, вземат кредити с по-малка лихва от пазарната. Появата на този гигант-кооператив не е изненада. Предшестваше го по-малкият гигант – чрез сливането на холандски кооператив – в списъка на топ 5 в света, с белгийски, също с авторитетно присъствие в 30 държави и членуващи в него 11 хиляди фермери, с 14 млрд. годишни приходи. Тенденцията е ясна. Че това са прагматични бизнес – решения, едва ли може да се оспори. Тепърва следват анализи – доколко тези гиганти няма да придобият пазарна сила, с размери на монополи. Монополи, които си поделят пазарите. А фермерите извън тях – дребните, навярно, зад борда ли отиват? Кооперативите-гиганти ще диктуват правилата на играта, на един „нов ред“, както сега се говори в политиката. Къде сме ние? В каменната ера на сдружаването?
