Агрокоментар: Европейското финансиране – неясни правила
16 юли – датата, на която ще се обяви Многогодишната финансова рамка на ЕС. За сега- само догадки за правилата на играта
На 16 юли ЕК ще се публикува многогодишната финансова рамка за периода 2028-2034 г. ОСП – най-старата европейска политика, отива ли в историята? Изигра ли тя успешно ролята си след Втората световна война – да подпомогне фермерството, за да се овладее следвоенния глад на Стария континент? Ролята й в по-новата история- да се осигури не каква е да е храна на вече разглезения европеец, но тази храна да бъде здравословна, качествена, като се опазва околната среда? Провал в тази съвременна роля? Това ли е причина за намерението на Брюксел – официално необявено засега, че ОСП ще бъде слята с Кохезионния фонд? Или дори Фонд хибрид – всички до сега познати фондове в един, национален? Това е изключително тревожен слух-засега, но вероятно провокиран от разузнавателни домогвания на европейски фермерски организации до брюкселските кабинети на експертите. Изключително тревожен за фермерите. Само защото се предвижда коренно различен подход към правилата за субсидиране ли? Например – подпомагане на дадено стопанство заради общия му принос за изпълнение на национални и европейски цели? Какви са тези нови цели? Урсула фон дел Лайен заяви, че сегашният бюджет беше направен за свят, който вече не съществува. Защо обаче не съществува? Отговорът би осветлил целите на бъдещето. От произволна компилация на различни нейни изказвания и на еврокомисари – вероятно целите в различните отрасли на икономиката трябва да се слеят в една обща европейска цел – конкурентоспособност, иновации, цифровизации, екологични производства. Но индикаторите и контролът ще бъдат различни, за различните индустрии, нали? Ще има ли равнопоставеност в трудността за изпълнение на изискванията и въобще това постижимо ли е? Всичко това звучи добре, ако обаче се чуят все пак концепциите – как всяка страна членка ще разпределя европейското финансиране от Общия фонд по отрасли? Кохезионният фонд присъства в 15 страни-членки, на чиито брутният национален доход на глава от населението е под 90% от средния за ЕС. Та въпросът е кой ще се докопа до по-голям дял за финансиране – ОСП или Кохезионният фонд. Впрочем не е ясно колко стълба ще има този общ европейски фонд. НАЗ изненада фермерите, присъстващи на откриването на Деня полето в Айтос – съобщи решението на УС с призива – да се организира общ фронт – за съпротива срещу плановете на Брюксел за селскостопанската политика на ЕС след 2027 г. Впрочем фон дер Лайен, в контекста на многогодишната финансова рамка, подчертава огромната роля на селското стопанство за осигуряване на продоволствената сигурност. Но механизмите за постигане на това, остават неясни. Невероятно сложно е в тази смес от слухове и реални решения на Брюксел европейският фермер да се ориентира – кой ще реши, например – колко средства от общия финансов пакет за страната ще се насочи към земеделието? Ако това са политиците, тежко на българския фермер. Той непрекъснато виси с шапка на просия пред финансово министерство – всяка година за т.н. украинска помощ, пак това ведомство сложи един кръст върху парите за напояване в Плана за възстановяване и т.н. Позицията на МЗХ съвпада с позицията на българските фермери- да се запази ОСП, с двустълбовата си архитектура. Но каква ще бъде позицията на правителството? А на другите европейски правителства? Задават ли се протести у нас и в други страни-членки?
