Агрокоментар: Поливното земеделие – как да се случи?
Вземат се мерки за рехабилитация на поливната инфраструктура
Ще дойде време, водата в буркани да я затваряте, пророкувала баба Ванга. Май ще бъде права. Климатичните промени са факт – дали като циклична проява, или като тенденция, учените да дебатират. Че най-големия грях на управляващите към фермерите е липсата на поливно земеделие у нас- министър Тахов е прав. Той е експерт, който избягва емоциите, но споделя, че ще бъде най-щастливия човек, ако все пак забатаченото поливно земеделие у нас да тръгне по пътя, очертан в една стратегия. Може ли обаче безспорните мерки, които се вземат да се нарекат „стратегия“ ? Ще се намалят ли чудовищните разхищения-загуби на вода до 70% по преносната мрежа? Извоювани бяха 1,4 млрд. лева от Държавния бюджет, с които до 2028 г , се очаквало поливните площи да се увеличат до 2,5-3 млн. дка. А по-късно- до цели 8 млн. дка. Чрез средства от НСП се ремонтираха 24 канала, но добавените поливни площи не изменят съществено мрачната картина. В Румъния се полива половината от земеделската земя. У нас- 0,7%, срещу 30 % през 1989 г. Втръснало е на всички да се припомня безстопанствеността, разграбването на поливните съоръжения, липсата на стратегия за напояване и отводняване, и вечният въпрос си остава- трябва ли да се направят административни реформи в Напоителни системи ЕАД – монополист, реанимиран години наред с държавни средства. Промените в Закона за водите вече минаха през Народното събрание. Очаква се методиката за определяне цената на поливната вода. Акт дълбоко неясен от правна и експертна гледна точка. Около гласуваните промени в Закона за водите възникна остра дискусия. Дори се сформира академична работна група. От ПП ВЕЛИЧИЕ се чу интересна позиция в парламентарната зала. Повдига се въпросът: какво търговско дружество е напоителни системи, след като не извършва търговска дейност? Знае се, че институцията плаща на Басейнова дирекция единствено преноса на вода. И дори-има ли право Напоителни системи като търговски дружество , да получава средства от Държавния бюджет? Това е не е ли нерегламентирана държавна помощ? До сега само Отводняването беше прието като услуга от общи икономически интереси. Сега, за да могат 1,5 млрд. лева да отидат за капитализиране на Напоителни системи – за изграждане и ремонт на напоителни съоръжения, напояването също беше прието като услуга от общ икономически интерес. Което означава, че ние, данъкоплатците – чрез държавния бюджет, ще плащаме безстопанствеността и разрушенията на българското напояване. Авансовото получаване на държавните средства от Напоителни системи, ще се получавало при доказана „несправедлива финансова тежест“ . Кой и как ще определя несправедливата финансова тежест? Юридически и чисто технически промените в Закона за водите будят тревожни въпроси. А контролът? Кой ще го упражнява? Превръща ли се наистина Напоителни системи в бездънна каца на държавни пари? Предложението за структурни реформи вече има „чуваемост“, твърдят експерти. Почти апокрифната концепция за създаване на Агенция по мелиорации, вече е под прожекторите. Агенция, както е в страни с успешно поливно земеделие- Румъния и Гърция. И фермерите ползват безплатна поливна вода-субсидирана. От фонд, чиито средства се осигуряват от НСП и европейски пари. Българското поливно земеделие трябва да се случи-без него, сме зад борда на конкурентоспособността. Не се ли губи ценно време в откриване на топлата вода?
