Животновъден дневник: Интригуваща история за борбата на животновъдния агробизнес с администрацията

Защо една ферма за пример не е привлекателна за наследяване от младите поколения? 

Говедовъдството е изградило Васил Николов като човек още от детинство. Поминъкът се е предавал няколко поколения, еволюирал до успешен агробизнес под ръководството му, но поддържането му към момента изглежда нерентабилно. Сантиментът на предприемача го мотивира да се бори с ежедневните несгоди.  Неговата интригуваща история и подход на управление попълват страниците в този епизод на предаването Животновъден дневник.

От стадо с 5 крави, в момента Васил Николов стопанисва 55, сред които сухостойни, лактиращи и юници. Породата е Монбелиард, за коята казва, че е освен млекодайна и много кротка като поведение, устойчива на болести и невзискателна към диетата. Средният млеконадой е 25-30 л, като с по-дълга лактация и качество компенсира породите, които дават повече мляко. Отелванията се правят целогодишно, за да има прясна суровина непрекъснато, за да се запълни капацитетът на производство на мандрата. Фермата и мандрата се намират в близост до земенския манастир, като дори водата, която пият кравите е от него. Животновъдът работи по развъдната програма на НАРМС.

Обора представлява интерес и за чуждестранни туристи, защото е на три етажа. Иновативната му система е подредена не само отвън, а и в откритата зона пред сградата, където има три отделни пътя, които не се пресичат – на млякото и животните, на торта и на фуражите. Доилната зала е на базата на централен млекопровод с 12 места от двете страни, за едновременно и бързо доене.  

Няколко години след като започва да отглежда крави, фермерът създава стадо овце, след това второ, а след затваряне на цикъла и стадо с кози, наложено от търсенето на кози продукти на пазара. Козите са англо-нубийска порода, около 250 на брой.

Овцете са около 300 от породата синтетична млечна, като има и два пръча Лакон. Комбинацията в гените на двете породи дават резултати, от които фермерът е доволен. “Много млечни и здрави животни се получават, с чисто мляко, което е от 2 до 3 литра на овца при последното замерване”, коментира той. Животните пашуват 8 месеца в годината, а през останалото време са на хранителна пътека. Имат избор дали и кога да се прибират на закрито, като това са около 20-30 дни от годината с ниски температури.

Една нова технология за хранене присъства във фермата край Земен – зелената люцерна се фолира сурова и става пресен силаж. Така се реализира един откос допълнително, а храната става по-богата на протеини. Следователно месото, млякото и продуктите от животните – по-качествени. Голяма част от съдържанието на фуражите са и характерни за местността билки.

Стопанството разполага с над 1500 дка пасища, овцефермата е независима от ВиК и електроцентралата, със собствени водоизточници и фотоволтаична система. Изградена е по модел на открито, взамистван от Сардиния, като според животновъда така белодробните заболявания по животните намаляват. Пространството е и по-функционално за механизирано почистване и подаване на храна.

Постоянно заети са 35 души, като в условията им на труд влизат и жилища. Така Васил решава проблема с работната ръка.

Но администрацията е това, което тежи най-много върху бизнеса му. “Даваме една и съща информация на 5-6 звена от Министерството на земеделието, при положение, че са в системата му. На фонд “Земеделие”, на развъдните асоциации, на БАБХ, на държавния ветеринарен лекар, на практикуващия лекар, на статистиката. Нещо, което с едно кликване може да се извлече от системата на лекуващия лекар – цялата информация за животните”, казва той.

По отношение на субсидиите също има въпросително в очите на животновъда.  “За нас темата също за изравняване на субсидиите със старите членки на ЕС замря, никой не я поставя, влизат по-евтини продукти, млечни от внос, знаете, и българското животновъдство леко-полеко умира”, са неговите думи. Дава пример, че при последното очертаване на пасища има мвого отказали се животновъди. “Губи се икономическият смисъл, ето ние сме устойчиви, но пак продаваме под себестойност”, коментира собственикът на стопанство със затворен цикъл.

Неговите синове нямат интерес да наследят животновъдния бизнес на баща си при това положение. Ето как Васил Николов тълкува ситуацията: “Трябва да има определен обем за различните предприятия, и когато ти не можеш да поддържаш това, което си произвел, или ти го плащат на несправедлива цена, а след това виждаш, че в магазините цената е 50 до 70, даже и 100% по-висока, и тогава нещата се обезсмислят.  Хората, които отглеждаха животни, за да се припитават, за да се нахранят, тези хора постепенно умряха и има единици мохикани останали, последни мохикани, които отглеждат животните, за да се хранят. Кой от младите ще гледа животни, за да се храни? Никой. Всеки иска да печели, всеки иска да се разавива.”

Той очаква да види дали новият Закон за агрохранителната верига ще улесни производителите на първична продукция в пазарната реализация. “Ако себестойността ни е 1,30 лв, големите магазини ни казват: “Аз ще ти купя млякото на 90 стотинки.” Еми моята печалба, моето ДДС ги няма. А си принуден да работиш с тях, защото трябва да направиш обем. Това е големият проблем”, споделя животновъдът.

Фермата изнася малки количества моцарела и скаморца за Италия. Био млякото и признанието “Зелена ферма” е това с което собственикът се гордее.