Агрокоментар: МЕРКОСУР – заплаха за европейския фермер
МЕРКОСУР – защо европейските фермери алармират, че търговията с този икономически блок, ги поставя в условията на нелоялна конкуренция?
МЕРКОСУР – нелоялната конкуренция от вноса на селскостопански и хранителни продукти от страните- членки на този икономически блок, предизвиква нарастващо безпокойство. Цяла година по време на европейските фермерски протести преди година, неизменно и настойчиво се поставяше искането: вносът от трети страни, да става задължително в условията на придружаващи реципрочни изисквания. Но от Брюксел мълчат по въпроса. Нещо повече- на 6 декември м.г. , тихом-мълком, Урсула фон дер Лайен сключи договор с МЕРКОСУР, след приключване на 25 годишните преговори. Копа и Коджека, голямата европейска фермерска организация, възмутено реагира – защо, съвсем умишлено без съмнение, не бяха изслушани производителите, секторите, които съвсем очевидно ще бъдат най-засегнати от вноса на трети страни. МЕРКОСУР е петият по големина икономически блок в света. Организацията е глобален лидер в производството на соя, царевица, кафе, говеждо и птиче месо. Сега да проследим фалшивата, доста демагогска позиция на Брюксел по отношение на „честните договори“ както ги наричат там, между Южна Америка и страните -членки на ЕС. Геополитическа търговска война-да, добре е да се подсигури нов, огромен пазар. Обаче, пита се в задачата: допустимо ли е, цената да се плати от европейските фермери и преработватели. Защото, знайно е: в тези южноамерикански страни са далеч от загрижеността за околната среда, няма еко стандарти, които удрят по печалбата на европейския фермер. В тези бедни страни не се съблюдават социалните правила – без детски труд, без сълзи по плантациите за кафе, отглеждат се ГМ култури, а хуманното отношение към животните е последна грижа. Цената на труда, естествено, е далеч по-ниска от европейската. Приближаваме към кулминацията на едно лицемерие: в МЕРКОСУР плодовете се обработват със забранени в ЕС пестициди и то с доста високи дози. От къде ги купуват ? От Германия, Британия, Италия. А после тези плодове ще цъфнат на европейския пазар. Нелоялна конкуренция чиста проба, за европейския фермер. С едно общение – за създаване на „Компенсационен фонд“ , заради икономическите му загуби. Копа и Коджека напомнят: не този фонд ще защити селското стопанство на Стара Европа. А правно обвързващи защитни механизма. Ще ги има ли? Ще има ли реципрочност на европейските еко изисквания? Компенсационен фонд ли компенсира здравните последици върху нашето здраве? И въобще така не се ли обезсмисля изцяло концепцията на Брюксел, зелената му свръх амбиция, за екологичен рай на планетата, но платен от джоба на фермера? Франция – в лицето на Макрон, уж се противопостави на договора с МЕРКОСУР, в „този му вид“. Но твърде плахо, за да му се вярва, че просто не хвърли малко политически прах в очите на неговата развита селскостопанска страна. Според LE MOND DIPLOMATQUE от 2000-та година насам, вносът на националните хранителни доставки, е нараснал с 20%- 45% от потреблението на птиче месо и 56% на овче, например, се задоволява от вноса трети страни. А в Европа? 70% от вноса на птиче месо и 50% от говеждо, е от страни на МЕРКОСУР. Темата, с особена острота, изплува отново. Поводът: ЕК за кой ли път, предлага по-хуманно отглеждане на кокошките носачки в ЕС. Като се премахнат клетките. Това са инвестиции, големи. Но за реципрочност на еко стандартите от трети страни – нито дума!
