Българското овчарско куче е пазач, приятел, символ – част от българската култура и традиция

Най-голямото достойнство на породата е нейният характер

„Изложбата на българско овчарско куче беше организирана безупречно от Стефан Попов – човек, отдаден на породата, който е вложил много усилия в нейното съхранение, развъждане и популяризиране. Представените кучета бяха изключително типични, с висока степен на еднообразие – нещо изключително важно за всяка порода. Красиви, мощни, с характер – такива са българските овчарски кучета. Понякога проявяват своята твърдост и независим дух, дори склонност към конфликти, но това е в природата на породата“, заяви Георги Ефтимов, международен съдия по кинология.

Характер, здравина и вярност

„Най-голямото достойнство на породата е нейният характер, споделят участниците. – Това са изключително твърди и уверени кучета, които не знаят какво е отстъпление.“ Животът им е свързан с реална работа – опазване на овце и други домашни животни от хищници. При селекцията се поставя акцент върху здрава нервна система, физическа сила и издръжливост – ключови качества за успешна охрана.

От личен опит: живот с кучетата

„Преди няколко години имах 23 кучета – всички работещи и тествани. Сега отглеждам около 10, основно за охрана на стадото – овце, коне, крави. Това са работни животни, на които можеш да разчиташ. Справят се отлично с хищниците, особено с чакали – при нас вълци няма“, сподели фермерът Стоян Илинов.

Породата в кръвта

Други участници разказват как любовта им към българското овчарско куче започва още от дете. „Нашият вуйчо е животновъд и при него видяхме кучетата за първи път. От тогава до днес развъждаме и съхраняваме тази уникална българска порода. Имаме 13 кучета – някои са с кравите, други охраняват стопанството. Всички имат една задача – да пазят. Не са излишно агресивни, но веднага усещат, когато нещо не е наред“, споделят двама братя близнаци. Те са категорични: „Българското овчарско куче е най-борбената, най-доказаната през вековете порода – селектирана, непроменена, запазила характера си.“

Отговорност и осъзнат избор

Стефан Попов, председател на Национален Клуб Българско овчарско куче, заяви, че това е сериозна порода и не е за всеки. „Такова куче е като зареден пистолет. Ако човек не може да го контролира, не бива да го отглежда. Това куче трябва да служи, не да вреди.“

За стопаните, отглеждащи големи стада, охранителните качества са незаменими. „Имало е случаи, когато куче спасява стадо от нападение на вълци – и с това оправдава издръжката си за години напред.“

Традиция, ген и национална гордост

Българското овчарско куче е част от българската култура и традиция. То е не само пазач, то е страж, приятел, символ.