Агрокоментар: След шока – време за трезво анализиране

ЕК обяви официално визията си бъдещата ОСП. След шока и възмущението, започва ли трезво, експертно обсъждане?

Шок, ужас, възмущение – такава е  първа реакция, след като ЕК оповести официалната си концепция за бюджета на ОСП след 2027 г. Особено бурно реагираха фермерите и техните национални и европейски организации. Експертите запазиха самообладание и подходиха доста прагматично. На тях им трябва време – да вникнат в първоначално представената най-обща визия, изчакваха и двата Регламента – за ОСП и за двата фонда – за регионално и национално сътрудничество. Но дали техните оценки няма да се отхвърлят от онези, които са „на терен“ в селското стопанство? Настроенията в ЕП не са особено позитивни. Представители на различни политически семейства дадоха знак, че за тях „размиването“ на ОСП в общ европейски фонд, не е добра идея. Това споделяха и мнозинството земеделски министри на страните-членки. Впрочем представения официален документ, да не се забравя, е чернова един вид. Защото чак до края на 2027 г. ще се проточат най-горещите и конфликтни дебати на ниво ЕК – тези за селското стопанство. Окастреният бюджет за селско стопанство – безспорно, единодушно се определя като неприемливо решение. Никак не е малко съкращението с цели 25% и то без да се отчете инфлацията през последните години. Германският земеделски министър определи свиването на бюджета като „опасен поврат“. Разбира се, сам по себе си  този факт не би бил толкова тревожен, ако не бяха трудните времена – белязани с геополитически трусове, търговската война на Тръмп, сключеният договор с МЕРКОСУР. Като очакванията спрямо европейския агробизнес остават – продоволствен суверенитет, производството на храни – качествени и особено важно – на достъпни цени, произведени природосъобразно. Тук фермерските тревоги се разминават драстично с мнението на Урсула фон дер Лайен, която нарече обявената многогодишна финансова рамка на ЕС до 2024 г. като „най-амбициозния план“ от всички досегашни. Ще се доближат ли тези поляризирани мнения в консенсус, по време на предстоящия двегодишен диалог? Ще променят ли мнението си онези 6 000 организации, подписали петиция против сливането на ОСП с други фондове? И които смятат, че това отразява пренебрежение към селското стопанство? Като определят предлаганата реформа като най-лошата в историята на ОСП? Страстите обаче ще се уталожат, вероятно. Поне донякъде. Експертите, вече направили справка, макар и не достатъчно задълбочена от предложените документи, поради тяхната обемистост и липса на време, насочват към един по-трезв анализ. Те успокояват: предвидени са достатъчно защитни механизми, за да не се стигне до „изяждане“ на средствата за земеделие от други отрасли. Особено внимание европейските фермери отделят на т.н. подпомагане на доходите, по-известно като директни плащания. Българските земеделци все още не са наясно – как ще се разпределят тези субсидии между страните-членки? Два програмни периода упорито се настояваше изравняване на субсидиите на старите и новите страни-членки. Ще се премахне ли сега тази пазарна несправедливост? За сега информацията е, че колко ще получи всяка страна-членка, се изчислява по формула.  ЕК предлага дегресивния подход при определяне на директните плащания – да намаляват  драстично за големите стопанства. Това са част от „болните“ въпроси. Ясно е едно: предстои интелектуалното предизвикателство: въоръжени със знания, европейските фермери трябва цели две години да преговарят с ЕК.