Агрокоментар: Бухалките – начин на употреба
Хвърчащите нагоре цени на хранителните продукти – политическа паника, макар и обоснована паника. Предлаганите регулатори на пазара – дали не са бухалки за бизнеса?
В страната на бухалките ли живеем? Има основание ние, „народа“, както политиците често ни наричат, да си зададем въпроса. Особено сега около страховете за цените на храната – в навечерието на влизането ни в еврозоната. А това си е 24-каратов политически въпрос, дори на второ място-икономически. Първо се разгоря препирня около Закона за агрохранителната верига. Казвам „препирня“, защото до голяма степен тиражираните мнения идваха от камбанарията на тесните бизнес интереси, лични интереси даже. Най-разочароващо действаха позициите на признати експерти, които доскоро се кълняха в пазарната икономика. Обаче политическите им пристрастия или платени услуги, ги накараха да обърнат палачинката. Защото ясно е, този закон няма да издържи изпита на практическото му приложение. Признава се дори в оценката на въздействието му. Макар и плахо, с уговорки, се признава, че нито цените на храната ще се намалят, даже обратното, че може да се появи дефицит на някои стоки – неизгодни на производителя, който ще бъде заплашен от бухалката – определения таван на надценката. Големите търговски вериги повече от ясно е, няма да могат да изпълнят изискването – 50% от предлаганата селскостопанската продукция да бъде българска. Тя просто липсва. И отново глоба – финансова бухалка. Ще се радват ли фермерите, че таваните на надценките ще им осигурят по-силна преговорна позиция във веригата? За кратко, може би. С този закон им се дава вредната отсрочка за абсолютно наложителното сдружаване. Защото това е дългосрочно действаща мярка за успешно пазарно присъствие. Голямата бухалка се стоварва върху пазарните механизми. Но Пазарът ще отвърне на удара. Политическите последствия остават за управляващите. Вярно е, че цените на хранителните продукти растат. Признават го вече дори институции, които доскоро ни облъчваха – че не, такова нещо няма. Около влизането на страната ни в еврозоната настъпи истински хаос. Да не плачем за ония с пари в бурканите и под дюшеците. Но търговците наистина злоупотребяват с потребителите – г-н Зоров, млекопреработвател и председател на едноименната организация заяви чрез медиите- сиренето в магазините е с търговска надценка дори до 100%. Тогава? Как да не загърбиш пазарните правила „търсене-предлагане“ и да не преминеш в лагера на антипазарните регулатори, каквито са таваните на надценките? Ами ако „народа“ излезе на площадите? Подобни са вероятно и страховете на управляващата политическа класа, която стъкми промените в Закона за еврото. В този закон се дават толкова неограничени права на Комисията за защита на конкуренцията, на НАП и МС, че те наистина могат да се превърнат в най-голямата бухалка. Ако се докажело, че съответните цени на стока, са повишени „необосновано“, глоба и то солена – например-1% от годишния оборот на големите търговски вериги. Да не плачем за тях, въпреки, че агробизнесът е проплакал от техния натиск. Обаче – предупреждават експерти – няма законови правила за доказване на необосновано повишение на цените, законът беше претупан на бърза ръка, без обществено обсъждане, нарушава се европейското право за свободна пазарна инициатива, решението на институциите не полежи на съдебно преразглеждане. Букаи за цените? Но все пак освен мошеническото им увеличаване преди влизането в еврозоната, има и други фактори за поскъпване-сезонни, геополитически, про инфлационни нашенски политики. Обаче, я да извадим бухалките!
