Агрокоментар: За туршията и Буров
Туршиено време е. Има ли сметка домакините да запретнат ръкави и да правят зимнина вкъщи? Как банкерът Буров е дал отговор на този въпрос
Туршиено време е. По традиция журналистите вадят данните на разни институции за цените на плодовете и зеленчуците – кои са се повишили, кои са спаднали. Калемът играе – колко излиза бурканче лютеница, задължителната царска туршия, компотите, сладката. Тази година, както се оформя, много разтропани домакини ще пропуснат мобилизирането на всички в семейството около тавата с лютеница, ще рахатясат от набавяне на буркани и капачки за компоти. Защото сметката някак солена излиза. Точно по това време, както винаги впрочем, поскъпват чушките, патладжана, доматите особено, зелето, въобще всичко, от което става туршия. От ДКСБТ ни съветват, сигурно са прави: ако имаме време да направим един-два тура по пазари и магазини, можем бая пара да спестим: от едно място купуваш домати, от друго – карфиол, където е по-евтино. Така потребителят дава своя принос за дисциплиниране на търговеца, един вид регулира цените. Освен това има какви ли не сайтове, в които да надникнем, за да си сверим часовника за динамиката на цените, както се казва. Има даже сайт „antispecula.bg“. Там всички ние можем да подаваме сигнал за подозрително високите цени на дадена стока. Та, тази година, само онези, които имат собствено производство на плодове и зеленчуци, ще бъдат на сметка със зимнината. Ако разбира се, всичко не е помляно от градушки, не се е спаружило в жегите или не е отнесено от пороите. И едно време е имало такива лоши години, но са правели молебен, да омилостивят Господ. То и сега това се прави по суша, че напояването хич го ням. Няма как, обаче, това предимство на собствениците на малки лехички, да не ни припомни казаното от големия банкер Буров, от човека – чешит, с колоритен език. Че всеки българин трябва да има един декар градинка. Да я обича, да я гледа, и да се изхранва. Защото, продължава той, от това парче земя може да се изкара: 1500 килa ягоди, 3000 кила картофи, 2 хиляди кг моркови, 6000 кила тикви и т.н. плодните дръвчета са башка. Но дали големият банкер е помирисвал земеделие, се запитваме. Изненада! Бащата, големият предприемач в много области, Димитър Буров притежавал 14 чифлика в Добруджа, отглеждал – невероятно!! около 25 хиляди крави и хиляди овце. Без роботизирано доене, механизация и автоматизация. Без държавни помощи и естествено, субсидии. Става му смешно на човек ако си зададе въпроса: как ли Атанас Буров, завършил икономика и право в Сорбоната, би оценил със своя пиперлив език сегашните брюкселски политики, които все по-откровено направо дискриминират големите ферми, като на баща му, в полза на малките, без които, естествено не може? Сега вече са „модерни времена“. С телефон в ръка, от другия край на света, задавате параметрите в своята оранжерия, например. Говорим за въглероден отпечатък и кравите – ненавиждани от „зелените“, защото замърсяват природата. Хиляди прасета се отглеждат от трима-четирима специалисти и т.н. Но: пазарите често се деформират от политически решения, лишени от икономическа логика. Ние, градинарите на Европа, както често се напомня – с гордост или срам, слагаме на софрата си плодове и зеленчуци от всички краища на света. Само климатичните бедствия ли са причина? В традиционната „българска“ туршия, в бурканите се мъдрят „чужди“ зеленчуци, лашкани по международните пътища. Нещо куца в нашенското и европейското земеделие. Да завършим пак с казаното от Буров: „Който има софрата, той има властта“.
