Проф. Данаил Дойчев: Здравето на горите е ключово – не само за дървесината, но и за задържането на вода и поддържането на екосистемните услуги

Гъботворката и други нашественици – как българските гори се борят за оцеляване

В дъбовите гори на България, където широколистните дървета доминират пейзажа, се води тихо, но неумолимо сражение. Основният враг? Гризащите насекоми, които през последните десетилетия все по-често превръщат здравите горски насаждения в зони на разрушение.

Един от най-познатите вредители е гъботворката – пеперуда, която може да предизвика истински каламитети, когато популацията ѝ се разраства циклично на всеки 6–7 години. Ларвите ѝ изяждат листата на дъбовете и оставят гората с пожълтял, сивкаво-бронзов отенък, видим дори отдалече. Интересното е, че името на гъботворката идва не от гъбите, а от яйцата ѝ, които покрити с фините космици на женските, наподобяват малки гъбички по кората.

„Преди около 150 години този вид е пренесен в Северна Америка и до днес създава проблеми там. В България обаче последните десет години успяваме да го контролираме по изключително ефективен начин“, разказва Данаил Дойчев, професор по горска ентомология в Лесотехническия университет.

Методът е биологичен и се базира на ентомопатогенна гъба, която заразява и убива гъботворката, без да засяга други насекоми или организми. Гъбата произхожда от Япония и е пренесена в България от наши учени през 90-те години.

Приложението ѝ е сравнително просто – през лятото умрели ларви се събират, смесват с пръст и се разпръскват в заразените гори. Ако времето е влажно, гъбата се развива в почвата, заразява ларвите и започва естественото „самолечение“ на гората.

Но гъботворката не е единственият враг. От около десет години България се бори и с дъбовата коритуха – дребно насекомо с прозрачни крилца, което смуче соковете на листата и забавя фотосинтезата. Засегнатите дървета придобиват сиво-жълт или бронзов оттенък, а природата не разполага с ефективни химически препарати срещу този вредител.

Освен тях, в широколистните гори могат да се срещнат и други неприятели – златозатка, дъбова процесионка, педомерки и листозавивачки. Всички те се хранят с пъпките или листата на дърветата и забавят развитието им. Борбата с тях е предимно биологична и профилактична.

Климатичните промени също оказват влияние върху гората. По-топлото и по-сухо време прави дърветата по-уязвими и позволява на някои вредители да се разпространят по-широко.

Един нов „посетител“ на горите е черният имел – полупаразитен храст, който смуче вода от дъбовите клонки. Преди години се срещаше само в Странджа, но днес вече е разпространен в цялата страна.

„Здравето на горите е ключово – не само за дървесината, но и за задържането на вода и поддържането на екосистемните услуги. Всички горски служители са длъжни да сигнализират за проблеми, а собствениците на частни гори трябва да следват препоръките за лесозащита, за да запазим горите живи и устойчиви“, подчертава експертът.

Въпреки предизвикателствата, българските гори все още се държат стабилно. С правилни биологични методи и активно наблюдение, те продължават да осигуряват не само красота и сенки, но и ценни екосистемни услуги за цялата страна.