По-здрави почви в Европа: какво предвижда новата директива на ЕС
ЕС поставя основите за устойчиво управление на почвите
Европейският съвет официално прие директивата за наблюдение на почвите, с което се създава първата по рода си рамка на ЕС за оценка и мониторинг на почвите. Основната амбициозна цел е до 2050 г. всички почви в Европа да бъдат здрави.
Директивата е ключова стъпка към по-здрави и устойчиви почви, които са жизненоважни за продоволствената сигурност, чистата вода и опазването на околната среда.
Основни елементи на директивата
Новите правила ще подпомогнат повишаването на устойчивостта на почвите, ще гарантират по-добро управление на замърсени терени и ще въведат принципи за намаляване на застрояването на земята. Особено внимание се обръща на „запечатването“ на почвата (покриването ѝ с непроницаеми материали като бетон или асфалт) и отнемането на горния слой почва при строителни и други дейности.
Според директивата държавите членки ще създадат системи за наблюдение на физическото, химическото и биологичното състояние на почвите на своя територия, използвайки обща методология на ЕС. Те ще докладват редовно на Комисията и на Европейската агенция за околната среда за здравето на почвите, за застрояването на земята и за замърсените терени. Това ще осигури сравними данни в целия ЕС и ще позволи координирани действия за борба с деградацията на почвите. Предвижда се и наблюдение на новопоявяващи се замърсители като PFAS, пестициди и микропластмаси.
Директивата дефинира общи показатели за почвите и въвежда класове за описване на тяхното здраве, свързани с ориентировъчни цели на ЕС и национални прагoви стойности. Това ще помогне на държавите членки да определят приоритети и постепенно да прилагат мерки за възстановяване на почвеното здраве.
Европейската комисия ще подпомага държавите членки чрез разработване на общи инструменти и методологии и чрез улесняване на обмена на добри практики.
Следващи стъпки
С този акт се приключва процедурата по приемане в Съвета. Европейският парламент се очаква да проведе окончателното си гласуване в следващите седмици. След влизането в сила държавите членки ще имат три години да транспонират новите правила в националното си законодателство.
Здравите почви са ключови за постигането на климатичните цели на ЕС, за спиране на опустиняването и деградацията на земята, както и за опазване на биоразнообразието и човешкото здраве. Въпреки това, според наличните данни, над 60% от европейските почви са в нездравословно състояние, а изследванията показват, че деградацията им продължава. Основни причини за това са неустойчивото управление на земята, замърсяването, прекомерната експлоатация, както и ефектите от климатичните промени и екстремните метеорологични явления.
Докато много закони и политики на ЕС са свързани с опазването на почвите, те не разполагат с отделна законодателна рамка, каквато има за други ключови екосистеми като водата, въздуха и морската среда. През ноември 2021 г., като част от стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г., Комисията прие нова стратегия за почвите, с амбицията всички почви в ЕС да бъдат в добро състояние до 2050 г. Стратегията идентифицира липсата на специализирана европейска директива като основна причина за деградацията на почвите. С цел да се преодолее този проблем, Комисията предложи закона за наблюдение на почвите през юли 2023 г.
