България създава взаимоспомагателен фонд за управление на риска в земеделието
Всички щети над 20% ще бъдат допустими за подпомагане
Регламентът за стратегическите планове предвижда възможност за създаване на няколко различни инструмента за управление на риска в земеделието – най-общо три.
Първият е застраховане на земеделската продукция, вторият – взаимоспомагателни фондове, а третият – инструменти за стабилизиране на доходите.
България е избрала в своя Стратегически план да прилага два от трите възможни механизма – застраховане на земеделска продукция и създаване на взаимоспомагателен фонд.
Застраховане на земеделската продукция
Интервенцията за застраховане на земеделска продукция вече се прилага от кампания 2025. Заедно с подаването на единното заявление, земеделските стопани имаха възможност да заявят намерение за застраховане на своята продукция.
Подпомагането обхваща всички видове растителна продукция, с изключение на винените лозя.
Взаимоспомагателен фонд
Предвижда се взаимоспомагателният фонд да бъде създаден към Държавен фонд „Земеделие“ под формата на дирекция, която ще приема заявления за претърпени щети, ще ги разглежда и ще изплаща съответните компенсации.
Основната разлика с досегашния механизъм за подпомагане при „пропаднали площи“ е, че ще се признават и частично пострадали площи или частично унищожена продукция. За целта е разработена методика за изчисляване на размера на компенсациите.
Как ще се изчислява щетата
Чрез проверка на място ще се установява процентът на щетата – например, 40%, 60%, 80% или 100%.
Всички щети над 20% ще бъдат допустими за подпомагане.
Щети до 20% остават за сметка на самия земеделски стопанин.
Методиката предвижда също, че щетата трябва да надхвърля средния доход от предходните три години, за да бъде компенсирана. Например, ако средният доход на стопанството за последните три години е 100 единици, и през текущата година загубата надвишава 20% от тази стойност, тогава фермерът има право на обезщетение.
Какво ще покрива фондът
Взаимоспомагателният фонд ще допълва застраховките, като поема рискове, които застрахователните компании отказват да покриват.
Например, ако застрахователите компенсират щети от измръзване, настъпили след 20 април, фондът ще може да покрива и щети от измръзване, настъпили преди тази дата.
По този начин застрахователите поемат т.нар. „маркетируем риск“ – т.е. рискове, които са изгодни и предвидими за тях, докато фондът ще покрива по-трудните и по-малко атрактивни за пазара случаи.
Формиране на бюджета
Преди фондът да започне да приема заявления за компенсации, трябва да бъде формиран неговият бюджет, което ще се случи по следния начин:
- 1,5% от директните плащания на всеки земеделски стопанин за кампания 2025 ще бъдат удържани и насочени към фонда.
- Държавата ще добави средства в същия размер, равен на удържаната обща сума от фермерите.
- Европейският земеделски фонд ще допринесе с финансиране чрез Стратегическия план.
С тези три източника ще бъде осигурен стабилен начален капитал за стартиране на взаимоспомагателния фонд.
България ще бъде сред първите държави членки на ЕС, които създават реално работещ инструмент за споделяне на риска и подпомагане на фермерите при загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития.
