Растителна защита: Агрономът Ивайло Миланов за устойчивото земеделие: правилният момент и доза решават всичко
Земята има нужда от стратегия, а не от всеки препарат“ – съветите на Ивайло Миланов
Стратегия в растителната защита
„Растителната защита е стратегия, зависеща от множество фактори“, казва Ивайло Миланов. „Микроклиматът в Лудогорието е един, в Шуменско – друг, в Ардинско – трети, а в Търговищко – съвсем различен. Затова борбата с плевелите е строго индивидуална за всяко стопанство.“
Той подчертава значението на картотекирането на заплевеляването и на наблюдението върху фазата на развитие на културата и плевелите. „Продуктите за растителна защита са химия – ако не се използват правилно, могат да нанесат сериозни щети. Могат да намалят добива, ако не се приложат в точния момент и правилната доза.“
През последните години Ивайло и екипът му редуцират употребата на инсектициди и фунгициди с над 50%. „В Южна България има стопанства, които вече трета година не са използвали фунгицидни средства. Това е напълно възможно, когато имаш експертиза, наблюдения по полетата и правилна стратегия. Не е нужно всяко пръскане да се комбинира с инсектицид или фунгицид – всичко зависи от прага на икономическа вредност.“
Сеитбооборотът – основа на устойчивото земеделие
„Сеитбооборотът е ключова част от стратегията за растителна защита“, подчертава агрономът.
В неговото стопанство се редуват пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица и бобови култури.
„Земята има нужда от ротация. Когато отглеждаме една култура дълги години на едно и също място, започват сериозни проблеми – появяват се вредители като Diabrotica virgifera (западен царевичен коренов червей) и Ostrinia nubilalis (царевичен стъблопробивач), плевелите стават резистентни към препаратите, а почвата се изтощава. Дори при поливни площи е нужно да има сеитбооборот – това е най-добрата превенция.“
Консервационно земеделие и адаптация към климата
Миланов експериментира с консервационни технологии вече девет години.
„Това не е мода, а нужда. Промените в климата са факт – високите температури и липсата на влага ни принуждават да търсим нови подходи. Консервационното земеделие ни помага да съхраняваме влагата, да намалим обработките и да използваме водата по най-ефективния начин.“
Той споделя, че при минимални обработки температурата на почвата е с 15–25°C по-ниска спрямо традиционно обработените площи. „Това пази кореновата система, спестява енергия, намалява моточасовете на техниката и загубата на въглерод. Прекомерните обработки раздробяват почвата и при високи температури тя започва да се напуква, губи влага и прекъсва жизнения цикъл на растенията.“
Покривните култури – жива защита за почвата
Покривните култури са неразделна част от консервационната технология.
„Те запълват празния период между основните култури и предпазват почвата от изпарение. Аз използвам смеси от няколко вида – ряпа, синап, елда и други. Те имат различна коренова система, която подобрява структурата на почвата и подпомага следващите култури. Освен това създават условия за развитие на микроорганизми и гъби, които правят почвата „жива“ и плодородна.“
Покривните култури, обяснява той, загиват естествено през зимата и остават като покривка върху земята, която предпазва влагата и обогатява почвения слой.
„Земеделието е динамичен процес. Няма универсална рецепта – всяко стопанство трябва да се адаптира според почвата, климата и ресурсите си. Но едно е сигурно – устойчивото управление на почвата и разумното използване на ресурсите е пътят напред“, казва в заключение агрономът Ивайло Миланов.
