Агрокоментар: Под око – не крамолите, а бъдещето
Кове се мястото на българското земеделие в бъдещата селскостопанска политика на ЕС
Каква е българската позиция по отношение на предложената концепция за бъдещата селскостопанска политика на ЕС? Едва ли някой фермер може да даде отговор на този въпрос. Със сигурност обаче, земеделският министър не отива с празни ръце на започналите вече дебати на ниво Съвет на земеделските министри. Там вече би трябвало да се обсъжда параграф по параграф почти готовата законодателна рамка. Обявената първоначално българска позиция- за силна, двустълбова, устойчива политика, вече е твърде непълна. Дали обаче се оспорват някои предложения на ЕК, които съвсем ясно, са политически решения? И въобще има ли друг работещ вариант в сегашната сложна геополитическа ситуация? Ясно е, просто трябва реалностите да бъдат приети. Интересен би бил един анализ – защо сегашната ОСП е вече анахронизъм спрямо новите предизвикателства, спрямо недъзите на сегашните политики? Тогава някои фокуси на промените, срещу които сега „се рита“, биха се приели по-лесно. По инерция, например, се говори за ОБЩАТА селскостопанска политика. Но дали в бъдеще тя ще бъде ОБЩА? При положение, че Брюксел делегира твърде много права на страните членки? Да, измиването на ръцете „от Брюксел казаха така“ вече няма да важи, ако предложената концепция на ЕК бъде приета. ОБЩА ли е бъдещата селскостопанска политика, щом в нея е предложено, например: всяка страна членка според възможностите и приоритетите си, да дофинасира някои инвестиционни мерки? Така се предпоставя една сериозна конкуренция на страните членки като играчи на ЕДИННИЯ общ европейски пазар. ОБЩА ли е тя, ако в една страна на земеделието наистина е приоритет, а в друга, на него се гледа с високомерие? Защото земеделието-като се изключат т.н. директни плащания, с твърд бюджет, без възможност за преливането им в други фондове, е в ръцете на съответното правителство на страната – членка. Тогава обаче, ще лъсне съвсем категорично – доколко всички родни политици, например, са искрени, като се кълнат преди избори, че селското стопанство е приоритет. Голямата амбиция на еврокомисарят по земеделие – да подмлади европейското фермерство е подкрепена с по-голям бюджет за подпомагане. Обаче: с важната подробност – правителствата на страните – членки да използват допълнителни механизми за осигуряването им на земеделска земя, за облекчен режим на ползвани кредити и т.н. За съжаление, у нас на масата за преговори-каква е позицията ни за бъдещата селскостопанска политика, ще липсва една обединена земеделска общност. Защото тя е раздирана от противоречия. 86 браншови асоциации-рекорд, са регистрирани у нас. Голяма част създадени, за да се защитават личните интереси на водачите им, те са без членска маса. Задава се вътрешна конкуренция на Единния европейски пазар, който ще бъде пресиран от вноса на Украйна и страните от МЕРКОСУР. Да, важно е да се настоява за бързи законодателни промени у нас. Още по-важно е да се държи под око дебата за бъдещето. Иначе се губи златната възможност – България да не изиграе добре картите си – и то за един дълъг период от време, период геополитически нестабилен.
