Растителна защита: Интегрираната растителна защита – пътят напред за българските фермери
Нужда от решения на държавно ниво
Растителна защита: Интегрираната растителна защита – пътят напред за българските фермери
Нужда от решения на държавно ниво
Климатичните промени и нарастващата плътност на неприятелите поставят фермерите в безпрецедентна ситуация. Според експертите решението не може да бъде само на стопанско ниво – нужна е ясна политика от държавата.
„Имаме нормативна база – Наредба №9 от 2021 г., която регламентира производството на интегрирана растителна продукция. Но на практика няма нито един регистриран стопанин, който да работи по тези технологии“, посочва проф. д.с.н. Йорданка Станчева, фитопатолог и агроеколог.
Подобно на развитието на биологичното земеделие, интегрираното производство също трябва да получи подкрепа – организационна, финансовa и експертна.
Недостатъчно разнообразни култури – основен лимит за устойчивостта
Проблемът започва още от избора на земеделски видове. Българското земеделие работи с твърде малък набор от култури, а климатичните промени и икономическата неефективност допълнително ограничават възможностите.
Опитите за връщане на нахут – традиционна бобова култура у нас преди Втората световна война – остават частично успешни. Причината: високата чувствителност на бобовите култури към почвено и въздушно замърсяване.
Загубени са и важни мелиоративни видове като детелината и люцерната, а алтернативите все още се търсят. Дори култури като сорго или просо, известни с устойчивостта си на суша, не показват икономически предимства при нашите условия.
Нови култури и „модни“ решения
Има потенциал в непознати или подценявани видове – например сафлор, който в други страни се използва за производство на масло, или фисташката, посочвана като „растение на вечната сухота“.
Някои азиатски сортове фисташка издържат и на студ до -30°C. Културата е толкова адаптирана, че използва „метаболитна вода“, освобождавана вътрешно при разграждане на вещества – механизъм, който ѝ позволява да преживява дълги периоди без валежи.
Икономическите прагове на вредност – сърцевината на интегрираната защита
Интегрираната растителна защита не цели унищожаване на вредителите, а контролиране на тяхната плътност до икономически приемливи нива.
Праговете на вредност определят кога загубите от даден неприятел стават равни на разходите за неговия контрол. Целта е ясна: фермерът да не фалира заради прекомерни щети, но да не изважда вредителите напълно от екосистемата, за да не провокира:
резистентност, нарушаване на биологичния баланс, „екологично дублиране“ – навлизане на нови видове от съседни екосистеми.
Много от старите прагове вече не са актуални и трябва да бъдат преразгледани.
Интегрираното производство – бъдещето след конвенционалното земеделие
Проф. д.с.н. Йорданка Станчева е категорична: пълно земеделие без пестициди е невъзможно, но ключът е минимизация – използване на препарати с по-нисък риск за хората и екосистемите.
Интегрираното земеделие съчетава всички елементи – сортове, сеитбооборот, обработки, растителна защита – така, че продуктивността да се запази при минимална химична намеса.
Но-тил, стрип-тил и консервационните технологии: предимства и рискове
Все по-често фермерите преминават към технологии с минимални или нулеви обработки. Но те водят и до редица предизвикателства:
Проблеми с азотния баланс
Почвеният микробиологичен комплекс се нуждае от големи количества азот, за да разгради растителните остатъци. Това изисква допълнително торене, а повърхностното внасяне може да намали ефективността на торовете.
Повече почвени вредители
При липса на дълбоки обработки не се прекъсват жизнени цикли на вредители като:
хоботници, царевичен стъблен пробивач, фузариумни гъби (с почвен и семеннопреносим цикъл).
Рискът е особено висок в кратки сеитбообороти – 3–5 култури, каквито са типични за България.
Покривните култури: потенциал и предизвикателства
Фермерите масово сеят миксове от покривни култури, но експертите предупреждават:
Изборът на видове и следващата култура в ротацията са решаващи.
Бобовите видове са ценни заради азотфиксацията, но трябва да се обмисли и т.нар. „терминален ефект“ – начинът, по който покривната култура ще бъде унищожена.
Механичното унищожаване е най-чисто, но връща почвената обработка.
Химичното – чрез широкоспектърни хербициди – носи рискове за почвения микробиологичен баланс.
Някои кръстоцветни култури предлагат естествено решение – измръзват през зимата.
