Растителна защита: Болести, плевели и нови молекули: как се променя растителната защита
Растителната защита в нова реалност – по-малко активни вещества, повече наука
Интегрираната растителна защита – между науката, практиката и новите предизвикателства
Интегрираната растителна защита е концепция, която от години присъства в европейската аграрна политика. Тя съчетава агротехнически мерки, устойчиви сортове и хибриди, както и използването на препарати за растителна защита. На практика обаче този подход все още не се прилага масово в България.
Според агронома Иван Дражев причината е, че много стопани все още не възприемат необходимостта от редица задължителни агротехнически дейности. Именно те могат значително да намалят инфекциозния натиск от болести и неприятели върху културите.
„Интегрираната растителна защита е комбинация между агротехника и химия. Но за да работи, трябва да се спазват определени практики на полето – сеитбооборот, правилни обработки, превенция. Това не винаги се случва“, обяснява специалистът.
Болестта мана – сериозен проблем при слънчогледа
Един от най-сериозните проблеми през последните години е маната по слънчогледа. Заболяването започва да се проявява масово у нас около 2015 година, но не е характерно само за България. С него се сблъскват фермери в Румъния, Унгария, Сърбия, Гърция, Турция, Франция и Испания.
В последните години обаче науката предлага решение. Семенарски компании вече внедряват нови хибриди с генетична устойчивост срещу различните раси на причинителя на болестта.
Дражев дава и пример от практиката. Земеделски производител от района на Стара Загора закупува нов парцел и решава да засее слънчоглед върху площ, където културата вече е била отглеждана – практика, която обикновено увеличава риска от болести.
„Честно казано, първоначално се притесних. Но фермерът беше използвал нов хибрид с генетична устойчивост, комбиниран с химическа защита. Полето беше обиколено няколко пъти и не се установи нито едно растение с мана“, разказва агрономът.
Въпреки това специалистите предупреждават, че причинителят на болестта е жив организъм, който постоянно се адаптира.
„Той мутира и създава нови раси. Това означава, че и най-новите хибриди вероятно ще бъдат преодолени след 10–15 години, както се случи и с предишните поколения“, допълва Дражев.
В момента обаче има „светлина в тунела“. Новите решения съчетават три елемента:
- генетична устойчивост на хибрида;
- първи фунгицид за контрол на маната;
- втори фунгицид като допълнителна защита.
Тази „тройна застраховка“ дава надежда, че в следващото десетилетие проблемът ще бъде овладян.
Защо новите препарати стават все по-скъпи
Разработването на нови активни вещества е изключително скъп процес. Когато Дражев започва работа в агрохимическата индустрия през 90-те години, създаването на ново активно вещество струва около 25 милиона долара.
Днес инвестицията надхвърля 250 милиона долара.
Причината са изключително строгите изисквания за безопасност – токсикология, еко-токсикология, остатъчни количества, безопасност за операторите и въздействие върху околната среда.
„Около 97–98% от средствата се влагат именно в тези изследвания. Само малка част остава за изпитване на биологичната ефективност“, обяснява експертът.
Освен това всяко активно вещество трябва периодично да преминава процедура по пререгистрация в Европейския съюз. Ако фирмата прецени, че новите изследвания са прекалено скъпи, тя може да се откаже от подновяване на регистрацията. В такъв случай веществото отпада от употреба в ЕС, но може да се използва в страни извън съюза.
Оригинални и генерични продукти
След изтичане на патентната защита дадено активно вещество може да бъде произвеждано и от други компании като генеричен продукт. Разликата между оригиналните и генеричните препарати често е в т.нар. формулация – комбинацията от помощни вещества като прилепители, омокрители и стабилизатори.
В последните години Европейският съюз започна да регулира и тези съставки. Ако дадено вещество бъде определено като рисково, компаниите са задължени да променят формулациите си.
Безопасност при работа
Според агронома новите поколения продукти са все по-щадящи за хората и околната среда, но това не отменя необходимостта от спазване на елементарни правила за безопасност.
„Когато се работи с препарати, трябва да се използват маска с филтър, очила, ръкавици, подходящо облекло и ботуши. Това са основни предпазни мерки“, напомня Дражев.
Нови активни вещества срещу плевелите
Добрата новина за зърнопроизводителите е, че при хербицидите не се наблюдава недостиг на активни вещества. Напротив – през последните години се появяват нови химични групи.
Пример е групата на арилпиколинатите, към която принадлежи активното вещество халоксифен. То показва много добра ефективност срещу редица проблемни широколистни плевели, включително амброзия и бяла куча лобода.
Същото вещество се използва и за контрол на канадската злолетница – плевел, който се разпространява все по-често в полета с минимални или нулеви обработки.
Борбата с резистентността
Разнообразието от активни вещества е ключово и за борбата с резистентността. Според Дражев най-важното правило е да се използват препарати с различни механизми на действие.
„Когато продуктът съдържа две активни вещества от различни химични групи, рискът от създаване на устойчивост при плевели, болести или неприятели е много по-малък“, обяснява той.
Като пример специалистът посочва САЩ, където дългогодишната масова употреба на хербициди на база глифозат е довела до появата на устойчиви плевели.
В България засега подобен проблем не се наблюдава в широк мащаб, но има случаи, при които глифозатът не успява да контролира определени видове – например, канадската злолетница.
Разговорът с Иван Дражев показва, че съвременната растителна защита е сложна система, в която науката, практиката и регулациите вървят ръка за ръка. А ключът към устойчивото земеделие остава балансът между агротехническите мерки, генетиката и внимателното използване на химичните средства.
