Биологично месодайно животновъдство: иновации и устойчивост в Панагюрище
От пасището до трапезата: как технологията променя биофермата на Петя и Цветан Захариеви
Петя Захариева и съпругът ѝ Цветан Захариев са животновъди от град Панагюрище. Тяхната ферма се намира в подножието на града, където зимните пасища са оградени с електропастир, а летните пасища се разпростират близо до село Поибрене. Всички пасища са 100% биосертифицирани и обхващат общо около 3 000 декара. Стадото включва около 110 възрастни животни от породата Лимузин и кръстоски с Лимузин, плюс около 50 подрастващи и новородени животни.
Избират месодайното животновъдство през 2014 г. поради практическата причина – работната ръка е по-малко и управлението е по-лесно. Решението за биологично производство е свързано с естествения начин на отглеждане на пасищата, които по презумпция са биологични, а сертификацията просто потвърждава това с документ.
Реализацията на биологично телешко месо обаче все още среща трудности. Интересът на купувачите е ограничен, но тенденцията е на покачване, както сред потребителите, така и чрез подкрепата на Общата селскостопанска политика и Стратегическия план на България. От 2023 г. производителите разполагат с екосхемата за биологично животновъдство, а от тази кампания интервенцията се реализира като самостоятелна във Втори стълб.
„Европейските стимули, интересът на потребителите и намаляването на ДДС ставката за биопродуктите могат да мотивират още повече производителите да преминат към биоземеделие“, коментира Петя.
В България ставките за биоземеделие и биоживотновъдство са сред най-високите в Европа, което вече се отразява на растежа на биосертифицираните площи и броя на животновъдите, кандидатстващи по схемите.
Инвестиции, технологии и автономност
Фермата разчита на европейски средства за инвестиции в техника за обработка на пасищата, грижа за животните и целия земеделски процес. Дигиталните технологии играят ключова роля – управление на електропастирите, автоматични врати, наблюдение с камери и дистанционно управление на поилките. Това улеснява работата и увеличава прецизността при земеделските операции.
„Всичко на терен е едновременно интересно и трудно. Автоматичните хранилки и тракторите, закупени по европейски проекти, намаляват необходимостта от ръчен труд. Имаме един постоянен работник и няколко сезонни помощници“, разказва Петя.
Фермата е напълно автономна по отношение на енергията – фотоволтична система и 15 кВт батерия покриват 24-часовото потребление на камерите, дистанционното управление, електропастира и дори офис климатиците. Интернетът е мобилен и позволява пълно дистанционно управление на устройствата. Отпадъците се събират разделно, а биологичният материал се компостира за използване в растенията на фермата.
Регенеративни практики и управление на пасищата
Фермата прилага регенеративни практики, като ротация на пасищата и поддържане на растителността, за да се избегне преизпасване и да се осигури бързо възстановяване на тревната покривка. Оборският тор се използва за обогатяване на почвата, което създава устойчив цикъл в производството.
„Животновъдството е занаят, който се предава от поколения. За да излезе сметката, трябва внимателно планиране и иновативен подход“, обяснява Цветан. Шест месеца в годината фермерите са на терен в планината, а другата половина се занимават с хранене и грижа за животните. Климатът, дългите периоди на суша и променливото време оказват влияние върху работата и планирането.
Административна подкрепа и изкуствен интелект
Фермата използва изкуствен интелект, който се обучава с административни данни, документи и системни записи. „След като се ‘нахрани’ с данни, AI може да автоматизира процеси – например автоматично попълване на документи“, обяснява Петя. Технологията помага и при консултиране на други фермери по административни и нормативни въпроси.
Също така, комуникацията с институциите е улеснена чрез електронни системи и пакета Omnibus, което облекчава кандидатстването по схеми и намалява административната тежест. Консултантски компании и служби за съвети също подпомагат фермерите, като гарантират, че няма пропуснати ползи или санкции.
Бъдеще на стопанството и биоземеделието в България
Фермерите планират продължаване на развитието на биоземеделието и се надяват да увеличат биосертифицираните площи.
„Силна информационна кампания за качествена храна е важна и ще помогне на пазара на биопродукти“, заключава Петя. Фокусът на стопанството е върху иновациите, добавената стойност и устойчивите практики, а не само върху субсидиите.
Дъщеря им, студентка в Аграрен университет, вероятно ще поеме щафетата в бъдеще. „Целим ферма с устойчиви практики, автономни системи и иновации, които улесняват работата и създават сигурна бизнес среда“, допълват фермерите.
Въпреки трудностите, Петя и Цветан гледат към бъдещето с оптимизъм: „България има страхотна природа и малко неща ни делят от това да живеем добре, както в Западна Европа. Въпреки трудностите, няма да се откажем.“
