Златисто пожълтяване по лозата край Свищов: риск от пълно унищожаване на насаждения
Агроном Роман Рачков: Болестта може да доведе до 100% загуби, липсват компенсации за производителите
В района на Свищов беше установено първо огнище на карантинната болест „златисто пожълтяване“ по лозата – заболяване, което представлява сериозна заплаха за лозарството в България.
Според агронома Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, при над 25% заразяване на лозето се налага неговото пълно изкореняване.
Заболяването е установено след сигнал от стопаните, които са забелязали необичайни симптоми. След анализ в Института по лозарство в Плевен и потвърждение чрез PCR тест в лаборатория на БАБХ е доказано наличието на болестта.
Специфичното за нея е, че симптомите се проявяват година след заразяването.
Болестта се разпространява основно чрез цикада – вектор, внесен от Северна Америка. Тя се установява чрез жълти лепливи уловки в периода юни–септември и остава заразоносител през целия си живот. Други пътища за разпространение са заразен посадъчен материал и инструменти при резитба.
Ефективни срещу преносителя са препарати от групата на пиретроидите. Обикновено са достатъчни две третирания – през юни и юли, но точният момент трябва да се определи чрез мониторинг и агрономически анализ.
Към момента няма одобрени препарати за борба с цикадата в биологичното производство.
При установяване на зараза стопаните ще бъдат принудени да използват химични средства, което води до загуба на биосертификация и сериозни финансови щети.
Сериозен проблем представляват изоставените насаждения и лозите в частни дворове, където контрол практически липсва.
Те могат да се превърнат в резервоар на заразата и да затруднят овладяването ѝ.
Рачков посочва, че опитът на други европейски държави показва сериозен риск от разпространение.
Във Франция около 400 хил. хектара лозя са под строг фитосанитарен контрол, а в Унгария 21 от общо 22 лозарски района вече са засегнати.
В България заболяването се доказва чрез PCR анализ, но при разрастване на огнищата съществува риск лабораториите да не смогнат. Според Рачков решение е създаването на мобилни лаборатории за бърза диагностика на място.
При над 25% заразяване лозето се изкоренява изцяло, което означава пълна загуба на инвестицията. Възстановяването на лозов масив отнема години.
За разлика от животновъдството, в растениевъдството няма механизъм за обезщетения при подобни случаи. Това означава, че засегнатите стопани поемат изцяло финансовите щети.
Според експерта е необходима активна информационна кампания и по-строг фитосанитарен контрол.
Лозарите трябва да извършват редовен мониторинг и при съмнение незабавно да уведомяват компетентните органи.
