Агрокоментар: Наематели на земя, срещу собственици?
Предложенията за промени в закона за земеделската земя изправят едни срещу други арендатори, собственици и държавата
Темата за поземлените отношения отново е сред най-конфликтните въпроси в българското земеделие. След заявката на земеделския министър, че „земята трябва да бъде на този, който я обработва“, на дневен ред се връща идеята за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и въвеждане на задължителни дългосрочни договори.
Според поддръжниците на подобна промяна краткосрочните договори не дават достатъчна сигурност на земеделските производители. Аргументът е, че когато стопанинът не знае дали ще обработва дадена земя следващата година, той трудно може да планира инвестиции в напояване, почвено плодородие, противоерозионни мерки или дългосрочни агроекологични ангажименти.
Тази позиция се защитава най-активно от Националната асоциация на зърнопроизводителите. В интервю за Agro.bg председателят на НАЗ Илия Проданов заявява, че Асоциацията настоява за въвеждане само на дългосрочни договори за ползване на земеделска земя, за да има устойчивост и предвидимост за стопаните.
Срещу тази идея обаче стои острата позиция на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. От БАСЗЗ възразяват, че задължителните дългосрочни договори могат да ограничат правото на собственост и свободата на договаряне между собственик и ползвател. В позиция, цитирана от БТА, асоциацията предупреждава, че подобни промени могат да засегнат както размера на рентните плащания, така и възможността собствениците да реагират при нередовно плащане.
Спорът не е нов. Всеки път, когато се постави въпросът за задължителни по-дълги срокове при договорите за земеделска земя, двете страни застават на коренно различни позиции. От една страна са аргументите за инвестиции, сигурност и по-добро стопанисване на земята. От друга – опасенията, че собствениците могат да бъдат поставени в по-слаба позиция спрямо арендаторите.
В дебата има и други важни въпроси. Ако краткосрочните договори затрудняват инвестициите, защо най-силно темата се поставя от зърнопроизводителите? Не са ли производителите на плодове, зеленчуци и трайни насаждения също сред най-засегнатите, особено когато влагат средства в противоградови мрежи, напояване или дългосрочни екологични ангажименти? Това са въпроси, на които бъдещата оценка на въздействието трябва да даде конкретни отговори.
Официално Министерството на земеделието и храните вече е поставяло темата за изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на обсъждане с браншови организации. В съобщение на МЗХ от септември 2025 г. се посочва, че проект за промени е бил обсъждан на заседание на Консултативния съвет по поземлени отношения, като са били засегнати търговете за земи от Държавния поземлен фонд и други въпроси от поземлената политика.
Остава и конституционният въпрос. В Конституцията на Република България е записано, че частната собственост е неприкосновена, а икономиката се основава на свободната стопанска инициатива. Именно затова евентуални законови текстове, които ограничават свободата на собственика да избира на кого, за какъв срок и при какви условия да отдаде земята си, вероятно ще бъдат внимателно оспорвани.
За малките собственици рискът също не е абстрактен. Много от тях разчитат на рентата като годишен доход, но нямат ресурс да водят дълги съдебни дела при неплащане или едностранно налагане на по-ниски суми. Именно този страх стои в основата на съпротивата срещу задължителните дългосрочни договори.
От другата страна са реалните земеделски производители, които настояват, че без по-дълъг хоризонт на ползване няма как да планират модерно земеделие, напояване, почвено възстановяване и устойчиви инвестиции. В този смисъл спорът вече не е само юридически, а стратегически – какъв модел на земеползване иска България?
Предстои дебат, в който аргументите на НАЗ, БАСЗЗ, държавата и останалите браншови организации трябва да бъдат разгледани детайлно. Защото зад формулата „земята да бъде на този, който я обработва“ стои въпрос с много по-широк обхват – как да се намери баланс между интереса на земеделския производител, правото на собственика и дългосрочното опазване на земята като национален ресурс.
