Растителна защита: Добра година за житните култури, царевицата се връща в играта
Добивите нагоре, цените под натиск
Добри добиви при пшеницата и ечемика отчитат българските земеделци, но изкупните цени остават разочарование. При пшеницата масово се прибират между 800 и 900 кг от декар, а в отделни стопанства добивите надхвърлят 1000 кг.
„От добивите са доволни, от изкупната цена вече не са доволни“, коментира инженер-агрономът по растителна защита Иван Дражев.
Площите с пшеница се запазват, докато при ечемика има значителен ръст. Особено впечатление прави пролетният ечемик, чиито площи са нараснали от около 50 хил. до близо 200 хил. декара.
Сред предпочитаните сортове пшеница продължава да бъде „Авеню“, което според Дражев заема около 55% от площите. Расте и интересът към твърдата пшеница заради по-високата цена и добрата реализация на външните пазари.
Болестите увеличиха разходите
Влажната пролет създаде условия за развитие на болести и на места наложи допълнителни фунгицидни третирания. В същото време производителите все по-често избират по-евтини, включително генерични продукти за растителна защита. По оценка на Дражев над половината от третираните площи с житни култури са били с генерични фунгициди.
Царевицата с добри перспективи
След няколко тежки сезона 2026 г. се очертава като много по-благоприятна за царевицата и слънчогледа. Валежите до средата на юли са осигурили добра влагозапасеност, а посевите в много райони са в отлично състояние.
„Тази година царевицата и слънчогледът като пролетни култури просто са чудесни“, казва Дражев.
Очакванията му са за 700–800 кг царевица от декар при добри неполивни условия, а при поливните площи – до 2 тона и повече. При слънчогледа прогнозата е за около 350 кг от декар на добрите полета.
Въпреки доброто развитие остава рискът от афлатоксини при царевицата заради последвалото след средата на юли засушаване. Производителите ще трябва да следят внимателно качеството на зърното при прибирането.
Сред основните неприятели по царевицата са телените червеи, сивият царевичен хоботник и царевичният стъблопробивач. За последния все по-голямо приложение намира и пръскането с дрон. Като биологична алтернатива отново се използва трихограмата.
Добивите са добри, но цените остават неизвестни
При царевицата цената е около 180 евро на тон, а при слънчогледа – около 450 евро. Допълнителен натиск върху пазара на слънчоглед може да окаже вносът от Южна Америка.
Според Дражев добрият сезон за царевицата може да върне интереса към културата. Той очаква през 2027 г. площите да се увеличат с 300–500 хил. декара – до около 3,5 млн. декара.
В крайна сметка климатът отново ще бъде решаващ за избора на култури. За земеделците ключовият въпрос остава дали през пролетта и началото на лятото ще има достатъчно валежи, за да се повтори добрият сезон.
