Климатичните промени изтеглят жътвата в Европа с до три седмици
Зимната пшеница, рапицата и царевицата достигат зрелост по-рано, а при пшеницата разликата в някои райони достига 20 дни
Жътвата на основни земеделски култури в Европа се измества все по-рано, като при зимната пшеница разликата спрямо началото на века в някои райони достига 20 дни. Изследвания, финансирани от Европейската комисия, свързват тенденцията с променящите се климатични условия, които засягат не само сроковете за прибиране на реколтата, но и сеитбата, растителната защита и управлението на водата.
Данните показват, че зимната пшеница, рапицата и царевицата достигат зрелост значително по-рано, отколкото в началото на века. По-ранното развитие на растенията обаче не означава автоматично по-високи добиви.
По-ранната зрелост не гарантира по-добра реколта
Ефектът от високите температури и променения режим на валежите се различава между отделните региони и култури.
По представените данни във Франция едва 27% от царевичните посеви са оценени в добро или отлично състояние, а производството може да се понижи значително. Това показва, че ускореното развитие на растенията може да бъде съпроводено и с неблагоприятни последици за добивите.
По-ранното достигане на зрелост променя целия производствен календар и поставя пред фермерите необходимостта да адаптират агротехническите дейности към новите условия.
Жътвата се измества все по-рано
Промяната вече се наблюдава на практика в различни европейски земеделски райони.
Херман Грайф, представител на фермерската асоциация на Горна Франкония, посочва, че преди около две десетилетия прибирането на царевицата в региона обичайно е ставало в средата на септември, докато днес жътвата често започва още в началото на месеца.
Подобна тенденция се наблюдава и при пшеницата. Ако преди основната част от реколтата е прибирана през второто десетдневие на август, в определени години фермерите вече започват жътвата още в края на юли.
Фермерите трябва да адаптират производствения календар
Изместването на вегетационните фази оказва влияние върху редица дейности – от определянето на подходящите срокове за сеитба до растителната защита и момента на жътвата.
Все по-важни стават изборът на адаптирани сортове, съхраняването на почвената влага и ефективното управление на водата. При продължаващо затопляне тези решения ще имат все по-голямо значение за стабилността на земеделското производство.
За стопанствата това означава, че традиционният календар за отглеждане на културите постепенно се променя и ще трябва все по-често да се съобразява с конкретните климатични условия през всяка стопанска година.
