Агрокоментар: За потребителските кошници
Цените в разните потребителски кошници на потребителя – защо не се подчиняват на политическото говорене?
„Кошницата с грижа“ даде повод на много зевзеци да упражняват чувството си за хумор върху нея, докато от ИПИ я определиха като, цитирам, „поредно упражнение по регулиране на цените“. КНСБ даде сигнал, само преди дни, за тревожна ценова тенденция в една друга кошница – „Малката потребителска“, която си е нещо сериозно. В нея политическите илюзии отстъпват място на цифрите. Какво се случва вътре в тази кошница с двайсет основни храни? Цените са с постоянен ръст на база една година – с 8,6%! Доматите са поскъпнали с 48,9%, краставиците – с 55,8%, хляб „Добруджа“ – с 8,3% и т.н. За бензина да не говорим – отхвърча с 31% нагоре от септември м.г. Друга тревожна, но позната тенденция – има огромна „ножица“ между цените на дребно и на едро. Надценките се движат между 22 и 146%! Но потребителят действа логично, пазарно – потреблението, се оказва на борсата в Първенец, рязко спада. Скъпо е! Борсовите цени обаче се влияели от сезона! Да, но това е известно на политиците. При това положение „Кошница с грижа“ няма как да предлага продукти с 15 до 30% по-ниски, както беше обещано. И един факт, пак „дъвка“ за зевзеците – един и същ продукт в кошницата бил по-скъп, отколкото извън нея, но на промоция в големите търговски вериги! Разкайващи изказвания вече се чуват и от създателите на „Кошницата с грижа“ – от Явор Гечев за незадоволителните резултати, или от Пулев – министъра на икономиката, който се заканва за незабавни проверки. Засега изтъкнатите от ИПИ много вероятни негативни последствия от „тези упражнения по регулиране на цените“, както ги наричат, не се усещат: трайно свиване на рентабилността, ограничаване на избора – защото неизгодните продукти за производителя с „необосновано високи цени“ според държавата просто не се произвеждат. За административния произвол, произтичащ от всички тези упражнения по ценообразуване, ще говорят по-късните анализи. Защо се появяват тези инициативи за регулация на цените? От една страна – да, цените на хранителните продукти стават непоносими за средностатистическия българин. Но дали КЗП и КЗК нямат правомощията – достатъчно силни, да се намесят? Без разни инициативи, соц, както ги наричат хората от бизнеса? Върхът на сладоледа, както се казва, е идеята да се направи „Табло на срама“ с автор Мая Манолова, където на гражданите да се дава информация в кои търговски вериги цените са „необосновано високи“. Правителството предопредели тези си инициативи с предизборните си обещания за спиране на ценовия галоп. Като разчита, може би, на светкавични резултати. Но това е наивно и абсурдно очакване. Дългосрочните, пазарни мерки изискват законодателни промени, контролиране на вноса, насърчаване на производството и конкурентоспособността. Но пък хората излизат вече на площадите. Обещаното от г-н Абровски, че като се върнем от морето, ще бъдем приятно изненадани от понижените цени на храните – какво да кажем за това?
