Агрокоментар: Ден на земята
Новите екологични технологии – ще бъдат ли спасение?
На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин осъществява първото излитане на човек в космоса. Възторгът беше неописуем. При единствената обиколка на планетата Земя със спътника „Восток-1“, той изпраща емоционалното послание: „Докато летях около земята в кораба-спътник, аз видях колко е прекрасна нашата планета. Хора, нека пазим и да умножаваме тази красота, а не да я разрушаваме!“ Пак през април – на 22-ри, празнувахме Денят на земята. Празникът има богата, 55-годишна история. На този ден си струва да се върнем към научните проучвания, свързани с т.н. екоцид. Думата възниква, когато в многото научни статии и трудове, се задава въпросът, потънал в пластовете на хилядолетия: как, защо цели цивилизации са изчезнали? Екологично неграмотно и безотговорно ли са действали хората тогава? Не е ли било очевидно, че обезлесяването, например на Великденския остров, ще доведе колапс – социален, политически, ще донесе глад до изнемога. Ако механично пренесем това научно предположение върху сегашната действителност, означава ли това, че един от триумфите на днешната цивилизация, на технологиите – небостъргачите, например в Ню Йорк, ще бъдат покрити с мухъл, а руините ще тънат в джунгла? И че въпросът на съвременника: как така, какво се е случило в Перу, та една толкова развита цивилизация мистериозно е изчезнала? – ще се задава след хилядолетия от туристите, които се разхождат там, в Ню Йорк.. Това разбира се, са романтични предположения, макар и изказани от учени, казва Джаред Даймънд. Книгата му носи метафоричното – да приемем, име „Колапсът“. Тази година Денят на земята премина под мотото: „Нашата енергия, нашата планета“ Да, безразсъдното използване на земните ресурси е тежък проблем. В крайна сметка – залежите от нефт, газ, въглища – вероятно ще бъдат изчерпани. Днешният Homo sapiens тъне в охолство, разбира се, като изключим гладуващите в Африка, да речем. Но съвременникът – за разлика от хората на загиналите цивилизации, има информация, разработва технологии, които неутрализират екологичните поражения на индустрията. Бизнесът, безскрупулният бизнес, както екологистите го сочат често с пръст, също започва да преминава на природосъобразен начин на производство. Мотивират го цивилизованите потребители, които са готови да платят повече, заради щемпъла – произведено съобразно екологични изисквания, без използването на детски труд, например. Таз годишното мото, под което премина Денят на земята- „Нашата енергия, нашата планета“ има и геополитически подтекст. Защото енергията в днешно време означава суверенитет на всяка държава, възможност за по-евтина и конкурентоспособна индустрия. А възобновяемата електрическа енергия не е прищявка – слънчевите и вятърните паркове изместват „мръсните“ източници на енергия. Лошото е, че с европейските субсидии много често се злоупотребява. Понякога те отиват в джоба дори на мафията, какъвто е случаят с ветропарковете в Италия. Ясно е, че ЕС преосмисля своята Зелена сделка, но не се отказва от нея. Тази година организаторите на инициативата Ден на земята имат амбицията с постиженията си да станат част от 30-тата климатична конференция, която предстои след шест месеца. Светът осъзнава може би, твърдението на учените – че екоцидът е по-голяма заплаха за човечеството от ядрената война или епидемиите. Мотото вече е: всеки ден, ден на Земята!
