Агрокоментар: : Агрохранителната верига – с регулации?
Проектозакона за агрохранителната верига – дни преди да изтече срокът за общественото обсъждане, дебатите се задълбочават. Защо?
Закон за агрохранителната верига – обществените консултации на проекта предизвикаха бурни дебати. Във всички среди – експерти, политици, участници във веригата. На 14 юли изтича срокът за общественото обсъждане. Министър Тахов обещава да се изслушат всички засегнати, преди внасяне на проекта за гласуване в НС. Но забележете, много от браншовите асоциации, както и Сдружението за храни и напитки към БСК, са разочаровани, че в този проект не са открили поне част от техните предварително оповестени мнения, предшестващи изготвянето на проектозакона. Предстои нов рунд – да, рунд! Нови дебати, обсъждане на предложения законопроект. Министърът на земеделието обеща дори „надграждане“ на някои от предвидените наистина големи промени. Ясно е отсега – спорещите от различните сектори ще гледат от своята камбанария на интереси. Производителите на селскостопански продукти, най-вече дребните, вече се радват, че ще бъдат под крилото на един закон. Осигурява им се „справедлива“ надценка – кой и как я определи? Силово ще им се отвори врата към големите търговски вериги. Но ще има ли с какво да запълнят квотата си? Все пак преди да седнат на кръглата маса, е добре да попрегледат оценката на въздействие на този проектозакон. В него са анализирани три варианта за подход – „нулев“, т.е. нищо да не се пипа, всичко да си остане по старому. Но докъде ще стигне задълбочаването на явно негативните тенденции по агрохранителната верига. „Нерегулаторен“ вариант – да се пипне само сега съществуващата правна уредба. Прилаган два пъти, в периода 2015-2021 г. Отчетен като провал, неработещ. „Регулаторен“, такъв е предложеният и обсъждан сега вариант. Най-амбициозният – агрохранителната верига да се вкара в руслото на Закон – с определени надценки за участниците – от производителя на селскостопанска продукция, до търговията на дребно, с определен минимум -от 50% за присъствие на български продукти и т.н.. Оценката на въздействието го сочи като най-ефективен, но с много „ако“. А тези „ако“ се свеждат до изпълнението на няколко критерия: ще има ли по-голяма административна тежест? Да, е отговорът. Има ли опасност от пазарни трусове, повишаване, а не понижаване на цените за крайния потребител? От пазарни изкривявания? Да! Може ли да се появи дефицит на някои стоки? Да! Който е любопитен, да чете нататък. Разбира се, все опасности, ако този Закон не се изпълни точка по точка, заради не ефективен контрол. А точно контролът е уязвимата му точка. Дори в някои случаи невъзможен, защото влиза в противоречие с други закони. Например – публичност на себестойността на всеки субект по веригата. По-мекият вариант – „нерегулаторен“ вариант, също не работи. Публичното порицаване на главния отрицателен герой в агрохранителната верига – големите търговски оператори, както и опитите на правителствата да ги омилостивят, са напълно безсмислени. Има и у нас безуспешни примери. ЕК също търпи провал след провал в борбата си с т.н. нелоялни търговски практики. Защо ли? Заради същите тези причини, поради които и българският Закон може да се оспори пред европейските институции. За нарушаване на правото за свободна търговия на стоки, на пазарните правила. Тази опасност се отбелязва и в оценката на въздействието, така, мимоходом т.е. правната страна един вид, не е наша работа. Иначе това е Закон за справедливостта. Да напомним: едни казват, че комунизмът бил красива теория, но неизпълнима. Други – че бил опорочен от неправилни хора.
