Христина Костадинова – живот, посветен на кучетата и хендлинга
Тази професия ми даде пътешествия, нови приятелства и безброй емоции – тя промени живота ми, споделя най-известният хендлер в България
Христина Костадинова е едно от най-популярните имена в българската кинология. Днес тя е сред малцината професионални хендлери у нас и зад гърба си има десетки успехи по изложбени рингове в България и чужбина. Но началото ѝ съвсем не е било лесно.
„Всичко започна преди 15 години с моето първо куче, което дори не беше родословно – разказва Христина. – Отидох на изложба в Пловдивския панаир и там видях хора, обединени от любовта към кучетата. Деца представяха своите любимци, показваха команди и стойки – цялата атмосфера ме впечатли. Реших, че следващата година ще се върна, но вече подготвена.“
Така и става – година по-късно Христина влиза в ринга със своето куче и печели първо място в конкурса „Дете с куче“. Това е повратният момент, който определя професионалния ѝ път.
Малко по малко тя започва да води кучета на развъдчици, да посещава различни изложби и курсове по хендлинг. „Оттогава не съм спирала. За мен това не е просто професия – това е начин на живот“, споделя Христина.
Работата на хендлера далеч не е лесна – свързана е с постоянни пътувания, тежка физическа работа и огромна отговорност. „Ние шофираме бусове, пренасяме клетки, грижим се за кондицията на кучетата. Понякога се състезаваме на сняг, дъжд или градушка. Но хендлерът винаги трябва да е готов – издръжлив, търпелив и креативен.“
Важна част от успеха на всяко куче в ринга зависи именно от него. „Задачата на хендлера е да покаже кучето в най-добрата му светлина. Трябва да познава стандарта на породата, темперамента и поведението на животното, а често се налага да изгради връзка с него само за няколко минути.“
Професията е трудна и у нас се практикува от едва пет-шест души. „Не всеки може да бъде хендлер – това изисква огромна любов към кучетата, отдаденост и търпение“, казва Христина.
За нея хендлингът е далеч повече от работа. „Тази професия ми даде пътешествия, нови приятелства и безброй емоции. Тя промени живота ми. Не мога да си представя ден без кучета и без изложби.“
