Агрополитики: ОСП между консолидацията и сигурността: какво означава това за българските фермери
Сливане на стълбовете или запазване на статуквото – кой е по-добрият вариант за България?
В студиото на „Агрополитики“ гостува икономистът Румен Гълъбинов. Разговорът се фокусира върху бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС и възможните промени, които пряко ще засегнат българските фермери.
Още в началото темата логично тръгна към идеята за обединяване на първия и втория стълб на Европейска комисия в рамките на новата Обща селскостопанска политика. Според Гълъбинов българските производители са преминали през дълъг период на адаптация към сегашния модел на финансиране и ясно разграничение между двата стълба.
„Свикна се с тази система – с процедурите, с подготовката на документи, с начина на кандидатстване. Всяка рязка промяна изисква нов период на нагласяване“, подчерта той.
Икономистът обаче вижда зад идеята за сливане по-широк контекст – консолидацията на разходите в бюджета на ЕС, продиктувана от засилените приоритети в сферата на сигурността и отбраната. Според него съществува реален риск при преструктуриране да бъде оптимизиран – и съответно намален – бюджетът за земеделие.
„Българските производители трябва да отстояват интересите си чрез представителството ни в европейските институции“, отбеляза Гълъбинов, като подчерта, че страната ни вече е напълно интегрирана в ЕС, включително и като част от еврозоната.
Подкрепа за малките стопанства
В разговора бе засегната и темата за таван на субсидиите до 100 хил. евро и въвеждането на дегресивно плащане – идея, която според доц. Огнян Боюклиев би осигурила допълнителен ресурс за малките и средните ферми. Гълъбинов вижда логика в подобна мярка. „Това е удачен механизъм за подкрепа на по-малките производители. При тях трябва да има по-лесен и автоматизиран достъп до гарантирани средства“, коментира той.
Биопроизводството – шанс за България
Един от приоритетите в новата ОСП е увеличаването на биосертифицираните площи. Според икономиста България има естествени предпоставки за развитие в тази ниша.
„Исторически сме се славили с производство на натурални и вкусни храни. Днес това просто се нарича биопроизводство“, посочи Гълъбинов.
Той даде примери с държави като Италия, Испания и Гърция, които успешно развиват биоземеделие, комбинирайки го с туризма и износа. Според него и България може да изгради подобен модел.
В същото време икономистът очерта и парадокс: висококачествените български храни често са по-изгодни за износ, отколкото за вътрешния пазар. Така родният потребител се оказва заместен от по-евтин внос, включително от страни извън ЕС, където стандартите не винаги са същите.
„Това вече е въпрос на национална политика“, подчерта той.
Регенеративно земеделие и комбинирано финансиране
По отношение на регенеративното земеделие Гълъбинов препоръча на фермерите да мислят стратегически и да комбинират различни европейски програми – не само тези по ОСП, но и такива, свързани със зеления и дигиталния преход.
Той даде конкретни примери: инвестиции в фотоволтаици върху стопански сгради, използване на вятърна енергия, внедряване на софтуерни решения и дигитално управление на стопанствата. Според него именно съчетаването на различни източници на финансиране може да направи модернизацията икономически поносима.
„Възможности има. Въпросът е фермерът да проучи добре кои програми са най-подходящи за неговото стопанство“, каза икономистът.
Еврооптимизъм и баланс в субсидирането
В края на разговора Гълъбинов определи себе си като „еврооптимист“. Той посочи, че членството на България в ЕС и в Шенген улеснява значително търговията със селскостопанска продукция – особено когато става дума за бързоразвалящи се стоки.
Като своя визия за бъдещето на ОСП икономистът очерта необходимостта от баланс: „Субсидиите са нужни – климатът се променя, рисковете растат. Но трябва да има паритет – 50% целево подпомагане и 50% собствена конкурентоспособност и стопанска устойчивост.“
Според него именно този балансиран подход може да гарантира ефективно и жизнеспособно европейско земеделие.
