Агрокоментар: МФР – тежки конфликти между страните членки
Вятърът на промените задуха от Брюксел и за селскостопанската политика
Време за реформи в икономиката на ЕС- орисани сме да живеем в интересни времена, както се казва. Марио Драги – бившият оглавяващ ЕЦБ, по поръчка на Урсула фон дер Лайен, подготви доклад за състоянието на ЕС. Неприятната истина е, че конкурентоспособността на Общността изостава заплашително спрямо САЩ и Китай. Този главен извод става повод за предложени промени, които разчупват изцяло икономическия модел на Общността. Вятърът на промените задуха от Брюксел и за селскостопанската политика. Идилията за фермерската професия отива в историята. Ирландското ръководство на Съвета на Европа все още държи под похлупак процеса- ври и кипи сблъсъкът на оформените два лагера в подхода към подпомагане на европейското земеделие в рамките на Многогодишната финансова рамка. Те са т.н. „пестеливи страни“, шест на брой, най-големите донори в земеделския фонд, и другите- „приятелите на кохезията“ или сближаването, казано по друг начин. От Дъблин твърдят, че в кутията на поредното предложение за МФР- намаление с цели 100млр евро ,предложено от страна на спестовниците, все още не е обсъждано. Това обаче вече се обсъжда в страните – членки и то доста настървено и подробно. Противниците -17 страни, които категорично отхвърлят орязване на земеделските субсидии, както вече е ясно, вече изразиха пълно несъгласие. „Пестеливите“ обясниха, че те не са стиснати. Че просто имат реален поглед върху геополитиката- необходимост от повече средства за отбрана, за сметка на земеделието. Звучи логично. Европа е в незавидно положение-две войни в – Украйна и Ормузкия пролив ! И като капак – своенравната митническа политика на Тръмп. Трябват средства за въоръжаване, за иновации и конкурентоспособност. Другите 17 страни, също логично, се опасяват от срив в земеделието, ако се лиши допълнително от подпомагане, като се има предвид и без това окастрените финансови средства за земеделието в бъдещия програмен период.
България, естествено изпада в тежката позиция – прекалено бедна, за да подпомага отрасъла със собствени средства- една възможност, предлагана на страните членки. И тук следва въпросът: не трябва ли да се направи анализ- какво следва за българското селско стопанство – при тези сценарии- „черния“ и по-щадящия земеделието. Сега две европейски асоциации се обръщат към Европейската сметна палата с молба: да се анализира, дали европейски субсидии не изтичат към корпорации, които нямат земеделска дейност и към други – които даже са инвестиционни фондове на страни извън ЕС. Да се осмисли понятието „активен фермер“, също се предлага. У нас този анализ също е на дневен ред- как, за какво се харчи. Дъблин все пак отворя врящия котел с конфликтни позиции. Още на 10 и 11 октомври, по време на Срещата на върха на ЕС. Какви ще бъдат новините?
