Суша и високи разходи затрудняват есенната сеитба в Сърбия
Земеделските производители отлагат сеитбата на пшеница заради недостига на почвена влага, а поскъпването на производството ги принуждава да ограничават разходите за торове и семена.
Продължителната суша, високите производствени разходи и ниските изкупни цени на земеделската продукция поставят под сериозно изпитание есенната сеитбена кампания в Сърбия. В отделни райони недостигът на почвена влага достига дълбочина от един метър, а според местни специалисти са необходими поне 50 литра валежи на квадратен метър, за да се създадат подходящи условия за обработка на земята.
Най-тежка е ситуацията в северните части на страната, особено в областта Банат, където продължителното засушаване вече е принудило част от производителите да се откажат от сеитбата на рапица.
Сеитбата на пшеницата изостава заради липсата на влага
Въпреки че оптималните агротехнически срокове за сеитба на пшеницата напредват, много земеделски стопанства изчакват по-сериозни валежи.
Пресъхналата и силно уплътнена почва затруднява предсеитбената обработка, а използването на тежка земеделска техника при неподходящи условия може допълнително да влоши почвената структура.
Според сръбски агрономи недостатъчната влага създава риск от неравномерно поникване и затруднено начално развитие на посевите.
В някои райони производителите вече са пропуснали подходящия период за сеитба на рапицата, докато при пшеницата все още има възможност за приключване на кампанията при благоприятни метеорологични условия.
Разходите за сеитба растат, а изкупните цени остават ниски
Освен сушата фермерите са изправени и пред увеличаващи се производствени разходи.
Според оценки на земеделски производители от областта Банат есенната сеитба може да бъде с 20–25% по-скъпа спрямо миналата година. Други регионални оценки предвиждат поскъпване от 10–15%.
На фона на по-ниските изкупни цени на пшеницата и останалите зърнени култури част от стопаните се опитват да ограничат разходите си.
Някои производители намаляват използваните количества минерални торове, а други обмислят да заменят сертифицираните семена със собствен посевен материал.
Специалистите предупреждават, че подобни икономии могат да се отразят неблагоприятно върху развитието на посевите и бъдещите добиви.
Климатичните промени изместват сроковете за сеитба
По-високите температури през есента постепенно променят традиционния календар на земеделските дейности в Сърбия.
Според специалисти от Института по полевъдство и зеленчукопроизводство в Нови Сад оптималните срокове за сеитба на пшеницата през последните години са се изместили с около 10–15 дни.
Това означава, че при подходящи условия пшеницата може да бъде засята и в началото на ноември, като посевите все още имат възможност да достигнат фаза братене преди настъпването на зимата.
По-късната сеитба обаче не е лишена от рискове. При неблагоприятни температури растенията могат да навлязат в зимния период недостатъчно развити.
Затова експертите препоръчват сеитбата да приключи до края на октомври, когато състоянието на почвата и метеорологичните условия го позволяват.
За сръбските фермери основното предизвикателство остава съчетаването на подходящите срокове за сеитба, достатъчната почвена влага и все по-ограничените финансови възможности.
