Не трябва да се оплакваме, а да работим и да печелим проекти
– Г-жо Трифонова, как виждате бъдещето на Селскостопанска академия?
– Няма да започна отговорът с клишета – координация, интеграция и други такива думи, с които обикновено учените започват. Ние имаме работа, която трябва да се свърши. Имаме определени задачи и трябва в близък план да направим така, че да ги свършим. Селскостопанска академия, която има 100 годишна традиция и е национален център за аграрни науки в България, трябва да се развива все по-успешно, да създаваме една критична маса от учени, да развиваме приоритетни научни изследвания, така че нашето земеделие да става все по-конкурентно, да осигурява продоволствената сигурност на населението и чиста околна среда. Това, което е приоритет не само на България, но и на Европа и на света.
– Какви са Вашите приоритети?
– Земеделието е един отрасъл, който се развива навън, не в лаборатории. За да имаме едно успешно развитие на земеделието се изискват много знания. Знания, които са от управление на почвите, околната среда, технологии, качество на храни, безопасност на храни. Целият този капацитет се намира в нашите структурни звена и институти на селскостопанска академия. Въпросът е ние да обединим този колектив, който е голям и да го насочим правилно в тези основни приоритети. Конкуренцията на земеделието става все по-голяма. Изискват се все по-нови знания у фермерите. Общата селскостопанска политика предявява нови изисквания към фермерите, дори сега в стартирането на новия програмен период, аз като участник и консултант в ПРСР виждам, че земеделските производители са малко изненадани, неподготвени за новите предизвикателства на програмата. Това ни дава шанс на нас да затворим цикъла научни разследвания – обучение на фермерите, така че да приложат Общата селскостопанска политика. Ще развиваме нашите традиционни научни изследвания по селекция на нови сортове земеделски култури, устойчиви на абиотични стресови фактори. Тези промени на климата предизвикват нашите научи работници да селекционират сортове, които да издържат на големите колебания на температурата. Научни изследвания показват, че ние може да очакваме и нови неприятели и нови болести, а ние учените трябва да се готови с технологични решения. Науката трябва да върви преди производството. Ние ще затворим цикъла научни изследвания- обучение на фермери – подготовка на млади кадри за нашите научни структури.
– Какъв е бюджетът на Селскостопанска академия за тази година и достатъчен ли ще бъде?
– Никога не е достатъчен бюджетът, който се отпуска от първостепенните разпоредители и Държавата. Но ние трябва да се научим да разчитаме не само на институционалното финансиране и на програмното финансиране, което дава възможност, както за развитие на научно-изследователска работа, така и за подпомагане на младите учени и за обновяване на инфраструктурата. Така, че да не се оплакваме много, а да работим и да печелим проекти.
– Съществува ли опасност за съкращения през тази година?
– Има, но не бих казала, че думата е „опасност“. Всичко трябва да става разумно, премерено. Ако се налага съкращение, а то се налага, заради вече определения бюджет, то трябва да става на базата на отпадане на неефективни дейности и на неефективни структури. Такива има.
– Какви са те?
– Самите институти ще преценят. В някои институти има производствени бази, има производства, на които трябва да се направи дали са печеливши. Когато те не носят положителни резултати да не носят следващи последствия. Има такава възможност за оптимизиране на структурите.
Автор: Светлозара Димитрова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ