За българската роза с любов
В страната на розите, розоберът отдавна не е празник. Блясъкът на розовите градини остава за правителствените делегации и за фотообективите на туристите, а ароматът им, затворен в шишенцата с масло, ще подхранва спомените живи… Тежкият труд обаче, с който е свързано розопроизводството остава привилегия за родните земеделски стопани, редом с притесненията, които днес граничат с усещане за обреченост. Въпреки гиздавите носии на усмихнатите розоберачки в градините и въпреки, че вече можем да се похвалим пред света с единствения на планетата Музей на Розата. Той се издига там – в Казанлък, в сърцето на Розовата долина – където деликатното растение отваря цвят и сее най- прекрасното си ухание за света.
Самата кампания по прибирането на розовия цвят започна преди повече от месец. Заради хладната и дъждовна пролет тази година работата ще продължи по-дълго от обикновено, прогнозират розопроизводителите. Те са притеснени не само за количеството, но и качеството на реколтата. Въпреки изобилието на розови пъпки, на практика кампанията е трудна и начумереното време вече оскъпи суровината. Хората се питат – ами ако дамасцената продължи да свива цвят?
