Средно за година получаваме по девет тона мляко, но сме стигали и тринадесет
– Фермата Ви е една от най-големите в Габровско. Към кои породи се ориентирахте?
– Отглеждаме изключително черношарено говедо и холщайн с технология, която се утвърди в целия свят. Започнахме 2003-та, оттогава насам успяхме да обновим оборите, направихме доилна зала и втора зала, в която са кравите преди издояването. Създадохме работа за 27 човека, имаме и собствен ветеринарен лекар.
– Вашите крави не ходят на паша, но някои определят отглеждането на една таква крава с поддържането на цяла млекоцентрала. Сравнете я с една пасищна крава на Габровски ширини.
– Габрово е една от най-богатите на пасища общини. И общината съобрази новия принцип – декарите при животновъдите с животни. Разбира се, че всяка крава би искала да пасе. Но въпросът за продуктивността е важен. Едно пасищно животно трудно би дало повече от 4 т. на лактация. Нашите дават средно по 9 тона мляко за 305 дни, както е прието да се изчислява. А веднъж достигнахме 13 тона.
– Това, разбира се, амортизира много по-бързо животните. Излиза ли накрая сметката?
– Щом продължаваме напред, значи бюджетът излиза. Вярно, имаше две, три трудни години, но те бяха не само за нашата ферма ли за нашата страна, а за цяла Европа. Що се отнася до хуманната страна на въпроса, той има две страни. Някои го поставят така: „Човекът или животното?“. Държа да кажа, че за този род, непасищно отглеждане, се стараем да направим най-щадящото за животните. Имат четки, построихме им доилна, пускаме им класическа музика…
– Чухме Бах
– Да, Бах беше.
– Някой би казал – музика в затвора?
– Може и така да каже някой. Трудно е да се пуснат 650 животни на паша. А по света с такава технология се гледат по десетки хиляди. При това ние се възползваме от богатството на пасища на нашия край , косим ги, синажираме ги. В съседство преработваме продукцията и произвеждаме всички възможни продукти, но основно кисело мляко. В специална зала са кравите ,разделени на четири групи, в зависимост от стадия на лактация и месеца на бременност, с което съобразяваме доенето. По състав и дажба храната е изключително прецизирана, по този принцип.
– Фермите ни с доилни не са много, все още?
– Започнаха да навлизат още при социализма, преди да се срути. Най-доброто е, че дават възможност млякото да не минава през местата, където битуват животните. Другото е автоматизацията на доенето, хигиената, която ги спасява от мастити и други болести.
– Биоинсталацията ли е най-голямата новост в стопанския Ви двор?
– Да. Засега – със собствени средства.
Автор: Ваня Манолова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ