Схемата за малките стопанства – негативите повече от позитивите
Г-жо Боянова, съществуват противоречиви мнения относно помощта, предвидена за дребните стопанства. Какво е Вашето становище?
Ще го кажа така, както трябва да се приложи схемата, според регламента. Това е по-скоро административно облекчение, а не говорим за това кой колко ще взема. Може би беше представено тотално грешно. Това е една схема, при която дребните стопани, без да е конкретизирано с до колко хектара, имат право да участват и ще получат една фиксирана сума пари.
След като кандидатстват по схемата, ще бъдат освободени от правилата на така нареченото „кръстосано съответствие“, както и от изискванията, които от догодина ще влязат в сила и касаят всички земеделски производители, които са допустими по Схемата за единно плащане на площ за така наречените „зелени дейности“. Който желае да се включи в нея, ще замени всички останали участия по програмата.
Как ще става изчисляването на средствата?
За всеки един земеделски производител, който е съгласен да участва по схемата, има два начина на изчисляване. Държавата трябва да реши по коя формула ще изчислява. Едната е базирана на допустимите хектари, които не могат да надвишават 5, което идва да ни подскаже, че тази схема е до 50 дка. При всички положения независимо кое ще се реши, МЗХ трябва да се обоснове защо е избрало нея. Сумата, която се изчислява, трябва да бъде в рамките между 500 и 1250 евро. Никъде не е казано, че ще бъде приложена плоска ставка от 1250 евро. В тази схема могат да се включат само такива земеделски производители, които са допустими по Схемата за единно плащане на площ. За такива се считат всички, които разполагат с 1 хектар минимум, тоест 10 дка. Това са около 50-60 хил. земеделски стопани, които биха могли да се възползват. Необходимо е обаче да се впишат в системата ИСАК и т.н., да се занимават с административни процедури.
По наше мнение негативите от въвеждането на подобна схема ще бъдат повече, отколкото позитивите. За дребните стопани това е предимство, но не бива да говорим по принцип за някакви дребни земеделски стопани, а трябва да знаем къде са, с какво се занимават. От преброяването през 2010 г. става ясно, че дребните стопани са с до 1 хектар, а не над 1 хектар, каквото е условието за „дребни стопани“. Тези хора се занимават предимно с животновъдство и са в планинските райони. За тях най-подходяща ще бъде схемата за обвързана подкрепа. Тогава ние наистина бихме ги подпомогнали повече, отколкото схемата за дребните стопани. Друга възможност за тях е схемата за преразпределителното плащане, защото тогава има по-голям поток на средства от големите към малките. Така че, когато говорим за схемата, трябва да кажем кой точно ще подпомогнем, а не по принцип.
В действителност кои стопани трябва да бъдат подпомогнати?
Земеделските производители, които в момента работят земята и са дребни, трябва да бъдат подпомогнати, а не тези, които решат, че сега заради субсидията ще дойдат да работят земята. Не е това целта на регламента. Неслучайно е казано, че всеки, който е направил някакви действия след 2011 г., с цел да получи субсидията, ще е разглеждан като изкуствено условие. България трябва да помисли какви критерии да въведе за всеки, който желае да се включи в схемата за дребните стопанства, за да избегнем опорочаването на идеята. Моите уважения към тези хора, но те с 10-20 декара, пръснати в различни землища, ефективно земеделие няма да направят. Вероятно това ще е земеделие за собствени нужди, а ние, като потребители, искаме български продукти. Те обаче няма как да бъдат произведени на такива малки разпокъсани парчета земя.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ