Растениевъдство

Растениевъдство – лозарство

Лозарството се е наложило като един от най-перспективните отрасли на растениевъдството и има трайно присъствие у нас. Подходящият релеф, както и климатичните условия в България са фактори, които вещаят успех на всеки, захванал се с този вид растениевъдство.

Щом решим да се занимаваме с този отрасъл на растениевъдството, нужно е да преценим с каква цел ще го правим и какви резултати очакваме. Това е необходимо, защото в лозарството, както и във всеки тип растениевъдство, най-важно е да подберем точните видове растения. Някои сортове грозде ще ни донесат по-обилна като количество реколта, но ще са с по-ниска захарност, докато други ще бъдат подходящи за производството на класно вино. Нужно е, захващайки се с растениевъдство, и по-конкретно – с лозарство, да решим дали бихме искали да отглеждаме десертно грозде, сортове, от които се произвежда вино или пък разполагаме с достатъчно земя, за да комбинираме различни сортове.

Растениевъдство – резитба на лозята

При този отрасъл на растениевъдството – лозарството – една от задължителните стъпки в отглеждането на растенията и тяхното развитие е резитбата. Има някои основни правила, които важат за всички сортове.

Сред факторите, които да се вземат предвид от занимаващите се с растениевъдство, които отглеждат лозя, е полярността на лозите. Полярността представлява ранно развитие на по-високо разположените пъпки и слабо или никакво развитие на по-ниско разположените, затова това явление е особено нежелателно от страна на лозарите, занимаващи се с растениевъдство. То не може да се избегне напълно, но може достатъчно да се ограничи чрез правилна резитба.

Освен това чрез резитбата може да се контролират растежа и развитието на лозите, както и количеството и качеството на реколтата. Разбира се, за тези неща важни са и климатичните условия, които не зависят от нас, но чрез резитба, изпълнена навреме и според установените правила, увеличаваме своите шансове за успех в растениевъдството.

Растениевъдство – зеленчукопроизводство

Производството на зеленчуци е важен подотрасъл на растениевъдството. Слънчевата светлина е сред най-необходимите условия за отглеждането на зеленчуци и за високия добив. В това отношение България е изключително подходяща територия за решилите да се занимават с растениевъдство и по-специално – с производството на зеленчуци. Над цялата страна средната годишна облачност е ниска, през голяма част от годината е слънчево, а в определени райони като Пловдив, Плевен, Варна и Петрич условията за растениевъдство са особено благоприятни, защото там има най-много слънчеви дни в годината.

Растениевъдство – зеленчукови разсади

Едно от най-важните действия за занимаващите се с растениевъдство, които произвеждат зеленчуци, е да се подготви разсад. Зеленчуковият разсад, който се отглежда в парникови условия, обаче може да има следния минус – липсата на закаляване. Ако младите растения не са закалени, те трудно ще оцелеят в естествени условия, подложени на климатични промени, или няма да ни дадат очакваната реколта. За да се закали зеленчуковият разсад, е необходимо преди неговото пресаждане да започне да се излага на външни атмосферни влияния – когато времето започне да се затопля, покриващите материали се повдигат през деня, а впоследствие – и през нощта, освен ако времето не застудее твърде много и не се появи опасност от появата на слана. Важно е обаче при наличието на дъжд зеленчуковият разсад отново да се покрие, за да се избегне рискът от преполиване.

Занимаващите се с този отрасъл на растениевъдството знаят, че голяма част от зеленчуковите култури са топлолюбиви. Това означава, че дори разсадът да е развил вече здрава коренова система и да е готов за пресаждане на открито, трябва да се изчака, за да сме сигурни, че и почвата навън се е затоплила достатъчно. За студоустойчивите растения обаче не може да се каже същото. При тях не бива да се изчаква прекалено, защото късното им засаждане в почвата може да повлияе негативно върху реколтата, която очакват занимаващите се с растениевъдство.

Растениевъдство – овощарство

Хората, които тепърва се захващат с растениевъдство, често избират да започнат с овощарство. Причината е дълготрайността на дръвчетата, сравнително по-лесното им отглеждане вследствие на тяхната не особено висока взискателност, както и големият добив, ако растенията се отглеждат правилно.

За засаждането на плодни дръвчета е необходимо занимаващите се с растениевъдство да подготвят дупки с приблизителни размери в сантиметри 100/100/100. Ключово за младите дръвчета е хората, които са се захванали с този тип растениевъдство, да не пропускат качественото им подхранване. Оборският тор и минералните торове се разполагат само в горния слой на почвата – това е важно за занимаващите с растениевъдство, които искат да отглеждат овошки, защото за правилното развитие на растенията е важно минералните торове да не влизат в контакт с корените на дървото.

Растениевъдство – размножаване на овошките

Друго, което интересува прохождащите в растениевъдството, са начините за размножаване на растенията. При овошните дръвчета начините са два – семенен и вегетативен, като семенният метод не е особено препоръчителен нито за начинаещите в растениевъдството, нито за професионалистите в този подотрасъл на растениевъдството. Причината е в това, че в повечето случаи растенията, отгледани от семена, не наследяват най-добрите качества на растенията „родители“. Семенният начин на размножаване се използва обикновено от хората, занимаващи се не просто с растениевъдство, а и със селектиране на нови сортове овошки.

При вегетативния начин на размножаване издънки, пъпки или резници се отделят от растението и се отглеждат от занимаващите се с растениевъдство при определени условия, за да се развият в нови растения. Най-голямото предимство на този метод, на което се радват всички занимаващи се с този отрасъл на растениевъдството, е това, че новите млади растения наследяват всички качества на дръвчето, от което са взети резник или издънка.

Растениевъдство – зърнено-житни култури

Голяма част от занимаващите се с растениевъдство хора решават да отдадат вниманието си на този подотрасъл на растениевъдството. Причината е нестихващата нужда от тях и вечната им актуалност. Зърнено-житните култури се отглеждат от занимаващите се с растениевъдство в големи количества и са от огромно значение в световен мащаб.

България предлага много подходящи условия за отглеждане на тези култури от хората, избрали да се отдадат на растениевъдство. Предимство на зърнено-житните култури е голямата ежегодна реколта. За недостатък може да сметне инвестицията, която трябва да направят хората, които се захващат с растениевъдство, защото са необходими освен семена на подбрани и устойчиви сортове, и доста машини за сеитба и събиране на реколта, различни технологии, които осигуряват доброто развитие на растенията и грижа за предпазването им от болести и напасти, както и, разбира се, работна ръка. Резултатът обаче си струва, потвърждават занимаващите се с растениевъдство.

Растениевъдство – лозарство

Растениевъдство – резитба на лозята

Растениевъдство – зеленчукопроизводство

Растениевъдство – зеленчукови разсади

Растениевъдство – овощарство

Растениевъдство – размножаване на овошките

Растениевъдство – зърнено-житни култури