От какво зависи независимостта
На 22 септември, 1908 година, със специален Манифест съвсем не случайно, а като символ на подновена наследственост в носенето на короната, Княз Фердинанд обявява България за независимо царство. Новината е посрещната с възторг от целия български народ. Но радостта като емоционален акт няма нищо общо с международното признаване на българската държава. То е плод на последвала сложна и мъдра дипломация. А и до самото прочитане на Манифеста се стига чрез изключително сложен дипломатически пирует пред Великите сили, които изобщо не мечтаят за създаването на една млада, жизнена и духовна държава, която сама да бере плодовете на своя следосвобожденски порив. А той наистина е бил силен , и е бил порив, като след робство и покаяние, върнал си част от девствената радост : да измисля, да твори, да създава, в културата, в икономиката, в земеделските и занаятчииските начинания. Да римува дар и род. Предприемачите са дръзвали „да облекат“ по-щури идеи, имало е железница, занаятите са отпришвали несравнимия българския гении. Всичко вече се е събуждало, но едва размърдало се от съня и оковите, се е оказвало пленено от дейставщите клаузи на Берлинския договор, от тежките данъци към Османската империя, икономическата хватка на чуждите инвеститори…И тогава се явяват лица и политици, готови да бързат и действат, назависимо от предупрежденията да се чака защото“независимостта зависи от…“ От какво наистина зависи независимоста.
