Може да има три тавана на плащанията

-Г-н Гечев, това е второ събиране на агросектора във връзка с бъдещата ОСП 2020. Преди повече от месец големите организации се бяха обединили около тезата да няма тавани на плащания. Има ли промяна в позициите?

Темата за таваните не сме я обсъждали. Но това, което аз мисля е, че всяка страна в ЕС трябва да има различна абсолютна стойност на таваните, защото проблемите и нуждите са различни. По-скоро трябва да се дискутира въпросът за какво е това икономически изгодно стопанство. Също така, мисля, че ако една ферма има животни, зеленчуци и овощарство, защо да няма три тавана на плащане по отношение на приоритетите на ЕС?

-Да, но това е една ферма. В повечето от другите страни на ЕС точно така изглежда едно нормално стопанство.

Какво като е една ферма? Тук на преден план излиза кооперирането. Произвеждате зеленчуци или овошки – кооперирайте се, за да си продавате по-лесно продукцията или да си купите обща техника и т.н.
От гледна точка на таваните, когато такива земеделци се обединят и започнат да произвеждат ефективно, помислете какво е посланието към тях с тези „плоски” тавани.

-Така е, наистина, но все пак в повечето от другите страни нямат стопанства с такива огромни площи като при нас. И няма опасност 80% от субсидиите да отидат в 5% от фермерите.

Така е. Но пък и в страните, за които говорите, думата „рента” също не е понятна, както и „бяло петно”. Това са фамилни ферми на по 200 г. Там проблемът е достъп до земя от страна на млади земеделски производители. А при нас проблемът е, че трябва да имаме ясна стратегическа национална рамка за устойчиво земеделие.

-Какво е устойчиво земеделие за Вас?

Това е модел, при който едно стопанство може да оцелее. По отношение на това колко голямо – въпрос е на гледна точка. Дали ще е от един или пет декара, което отива в хоби земеделието, но ти не можеш да унищожиш такъв производител, защото е малък. Проблемът е как да стане устойчив. Тези хора нямат алтернатива. И затова въпросът е каква ще е политиката на държавата. Дали ще подкрепя малките и средни ферми. Но, ако приемем, че това ще е така, неминуемо трябва да минем през комасация на земя, коопериране, подкрепа от държавата при намиране на пазари. Парите са последното нещо, което трябва да се направи.

-Вашата организация подкрепя ли тезата, че субсидии трябва да получават основно малките и средните фермери?

Не, всички трябва да получават пари, но 10% от пакета на плащанията трябва да бъдат отделени за целенасочени държавни политики към малките. На тях трябва да им се помага за постигане на определен модел на стопанство, което да е стабилно.

-Дайте пример

Ако аз имам ябълкова градина от 50 дка. Имам ръчно пръскане, бране и т.н. Кажете ми как ще ми помогнат 30 лв. на площ, които ще получавам по директните субсидии върху тези 50 дка. Защото разходите за тях са космически, не е като при отглеждане на пшеница. Затова трябва да има диференцирана подкрепа. Но това е тема, която в момента е гореща в ЕС, докато ние, като страна, искаме обвързана подкрепа.

-Какво й е лошото на обвързаната подкрепа?

Тя е нещо хубаво и е предназначена за секторите, които са в затруднение. Но когато обявиш всички сектори, че са в затруднение пред ЕС, това означава съвсем други неща.
За мен е важно да има консенсус на национални приоритети. Тавани – да, но умни тавани, които целят нещо, не просто да ограничиш парите ей така.

-Миналата година големите организации като НАЗ и АЗПБ, както и Вашата, бяхте за тавани, после НАЗ и АЗПБ казаха, че не искат тавани…

Три са най-големите организации – ние, АЗПБ, НАЗ. Този форум за ОСП е направен именно по предложение на тези организации. Тук са всички представители на земеделието – и малки, и големи. Всяка от големите организации в земеделието успя да дръпне от собственото си его в името на някаква национална позиция. Няма зърнопроизводител, който не би гледал животни, зеленчуци или овошки, ако печели от това. Всеки цели да изкарва от труда си. Такава трябва да е националната политика. За фермера е важно десет години напред да вижда каква е политиката на държавата, за да си направи сметката в какво да вложи и да рискува, ако е необходимо. Защото тръгваш да правиш овощарство, но това не е само въпрос на сортове. То е въпрос на удобни комасирани парцели, на напояване и т.н.
 

Автор: Светлана Трифоновска