Четири такта в пътя на родното до Великден – преди доилната кампания
На Великден е късно да се говори за Великденското агне. То тогава няма да го има. Тогава по-подхожда да славим Твореца и да благодарим за любовта му. Но нашите човешки стъпки на производители и потребители, на държава, която „се врича“ все по-високо в любов към „родното“ – да извървим дотогава. Кои са те? Ами реално да го защитим това родното, когато го имитират, изместват, повалят, хулят. Още повече че геополитическият пейзаж на такава политика съвсем не е мирен и доброжелателен – Брюксел ни съди за киселото мляко, румънците ни атакуват кашкавала, а гърците – йогурта, с лактобацилус булгарикус, който те проезвеждат и са наводнили и руския пазар. Щом процедурата се е променили – и ние трябва да променим стъпките за регистрация на българското кисело мляко и някои продукти, като саламуреното сирене като наименование за произход. И друго. Обикалям мандрите и фермите, които произвеждат наистина от българско мляко напоследък и чувам все един и същ рефрен: не се смогва на търговския натиск от все по-ниските цени на продукти с палмовото мляко и имитиращи съставки, при това чужди. И така: първата нужна и отдавна репетирана стъпка е шумно оповестена и коментирана вече от колегите – край на общото кипрене по линиите на мандрите и по щандовете на магазините. От 13 януари последният гратисен период на Наредбата за специфичните изисквания за млечните продукти отрежда за имитациите отделно място и по-едър етикет със задължително обозначение, при това подчертавам Член 32 от нея: със задължително опоменаване на на количеството на съставките- сурово мляко,мазнини или протеини, от немлечен произход.
Не пропускайте Агрокоментара на Ваня Манолова от 18:35 часа по АгроТВ на 11 февруари.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ